„Ще ме разбереш като пораснеш“: Лъжите, които ни казваха като деца

Ключови думи: лъжи, деца, флагман

Някога бяхме малки и наивни и вярвахме, че Дядо Коледа е истински, мечтаехме да станем космонавти и сляпо се доверявахме на всичко, което родителите ни казваха, пише каналът Ралица Петровa във vbox7. Ето нещата, за които се оказа, че възрастните не са били съвсем прави:

"Ще ме разбереш като пораснеш"

Вероятно най-голямата от всички родителски лъжи е фразата "Ще ме разбереш като пораснеш". Може би заради нейната универсалност тя като че ли бе автоматичният отговор на всяко едно възникнало семейно несъгласие. И да, в някои отношения се оказа вярна – като например това, че "имаме храна вкъщи". Но никога няма да разберем и половината от нещата, които родителите ни правеха: от това да се карат със съседите за паркоместа до това да увиват дистанционното в найлон, за да не се издраска... Списъкът е дълъг.

Няма значение какво правят другите

"Мен не ме интересува на Пепи родителите какво казват, ти гледай себе си!" е фраза, която всички сме чували като деца. На теория това да не ти пука от чуждото мнение е прекрасен урок. Проблемът обаче е, че родителите ни сами не го практикуват. Вече пораснали, често сме атакувани от роднини с коментари за това кой бил записал да следва медицина (пък ние видиш ли ще учим изкуство!), къде работело детето на съседката и кога най-накрая ще си намерим гадже...

Наученото в училище ще ти е полезно

Университетската диплома ще ти помогне да си намериш работа. На това можем да кажем само: "Де да беше толкова просто!". Да, разбира се, че образованието и добрата обща култура са важни. Но истината е, че половината знания, преподавани в българските училища, са недотам полезни извън класната стая. Надали на някого от нас скоро му се е налагало да опише анатомията на плосък червей, например. Дипломите, от своя страна, са полезни, но далеч не са всичко. Усърдието, постоянството и – нека си го признаем, късметът също играят поне толкова важна роля в професионалното ни развитие.

"Като пораснеш, тогава ще си говорим"

Тази фраза предполага, че родителите ще се вслушат в думите ни, когато навършим определена възраст: Твърдение, което на теория звучи сравнително разумно. Проблемът обаче идва щом осъзнаеш, че за вашите винаги ще си "тяхното дете" и част от тях продължават да те вижда като петгодишен. Което означава, че и мнението ти се приема със същата сериозност, както когато беше в детската градина – сиреч, никаква...