Микропартии бълват фалшиви подписки за участие в изборите, държавата нехае

ЦИК регистрира партиите на Светльо Витков и Александър Томов, въпреки че в подписките им фигурират мъртъвци, затворници и чужди граждани

Ключови думи: Александър Томов, Светльо Витков, ЦИК

Колко от партиите, участващи на изборите, всъщност са менте? Този въпрос изниква около събирането на подписи на граждани, подкрепящи регистрацията на политическите сили.

Както е известно, на 14 ноември ще се състоят трети избори за парламент в рамките на тази година. Те ще се съчетаят и с вот за президент.

На днешното заседание на Централната избирателна комисия (ЦИК) стана ясно, че в подкрепа на регистрацията на поне две от партиите са се „подписали“ мъртъвци, затворници и дори чужди граждани.

Членът на ЦИК Ерхан Чаушев докладва, че заявление за участие във вота за президент и вицепрезидент е подадено от партия „Глас народен“ (на певеца Светльо Витков – б.а.). То съдържало и списък с трите имена, ЕГН и подписи на 3593 български избиратели.

По повод направена проверка от ГД ГРАО, обаче, Чаушев добави: „Хм, аз ще го кажа така - в този списък има 78 починали; лица, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода“ - 2 броя. Но въпреки това и според нормативната уредба все пак има 2500 избиратели, подкрепящи регистрацията на партията. Предлагам да регистрираме партия „Глас народен“ за участие в изборите за президент и вицепрезидент.“

Вероятно след коментар на свой колега от ЦИК, г-н Чаушев се чу да обяснява: „Не, не, аз ще ги казвам тия“.

С 12 гласа „за“ и 1 „против“ - на Цветозар Томов, изборният орган пък одобри регистрацията на „Глас народен“.

Подобен казус възникна и с още една партия.

„Българска социалдемокрация – Евролевица - БСДЕ“ на Александър Томов подала заявление за регистрация за президент и вицепрезидент и за народни представители, докладва отново Ерхан Чаушев. Тя пък събрала подписи от 4374 избиратели, подкрепящи участието на формацията.

„В протокола от ГД ГРАО е отбелязано, че има 101 починали лица, 7 лица, които не са български граждани, и едно изтърпява лишаване от свобода. Въпреки това, налични са 2500 редовни избиратели, подкрепящи партията. Предлагам да приемем решение за регистрация на „Българска социалдемокрация - Евролевица – БСДЕ...“, обяви Чаушев. 

Последва отново гласуване и с 12 „за“ и 1 „против“ (пак Цветозар Томов) регистрацията на Евролевицата също мина.

Ако в горепосочените списъци има мъртъвци, затворници и чужди граждани, възниква въпросът колко изобщо от подписите са реално положени.

Законодателят е поставил бариерата с подписките, за да не може тя да се прескача лесно от формациите, които нямат реална политическа дейност. Участието в изборите на такива партии създава излишен „шум“ в системата, свързано е с доста разходи и с безсмислено натоварване на администрацията.

На последните парламентарни избори на 11 юли, примерно, „Глас народен“ е получила 4741 гласа, което се равнява на 0.17%.

Евролевицата на Александър Томов пък на същите избори се е явила в коалиция с други две партии, наречена „Движение ЗАЕДНО за промяна“. Въпросното ЗАЕДНО е получило 3445 гласа.

Как така сега само една от партиите е събрала 4374 подписа? По всичко личи, че това е менте.

С подобен вот са и куп други партии – МИР, Бригада, Нация, Подем, Пряка демокрация и т.н.

Как те винаги намират подписи за регистрация? Къде ги събират? Някой виждал ли ги е по улиците и площадите с характерните пунктове, които използват нормалните политически сили?

Микропартиите имат икономически стимул да се регистрират за участие в изборите. От няколко години формациите, които не получават субсидии, имат право на медиен пакет от по 40 000 лв. Как точно се „харчи“ този пакет е също казус, който е любопитно да се изследва.

Случаите с фалшивите подписки за регистрации на партиите не изниква сега. Преди години заради злоупотребите държавата дори създаде електронна платформа, чрез която гражданите могат да проверяват дали са се „подписали“ за някоя формация, без да знаят.

Въпреки това порочната практика продължава. А все пак става въпрос за документно престъпление, за неправомерно използване на лични данни. Тук обаче изглежда Прокуратурата и Комисията за защита на личните данни не успяват да си свършат работата.