Професията на пожарникаря е свързана с риск - ние влизаме там, откъдето хората бягат

За Асен Асенов да си пожарникар е призвание

Ключови думи: асен асенов, пожарникар, флагман, бургас

В навечерието на професионалния празник на пожарникаря, който се чества на 14 септември, Флагман.бг разговаря с Асен Асенов – началник на група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в Първа районна служба ПБЗН-Бургас. Той практикува една от най-достойните и смели професии от 16 години. 

- Г-н Асенов, след толкова години в пожарната – какво е за вас работата – просто професия или призвание?

- Да си пожарникар лично за мен е призвание, но и професия като всички останали, просто трябва да ти допадне. А когато работата ти харесва, тогава всичко върви по лесен начин. Не, че няма трудности, но те се преодоляват и се превръщат в опитности, а с годините ти дават една рутина. Тогава търсим и забавлението – например днес, по време на тържественото отбелязване на професионалния празник, видяхте демонстрациите с малките деца. Винаги съм поддържал тезата, че превенцията е най-важната в нашата дейност. Когато тя е на високо ниво, хората са запознати с правилата и има по-малко произшествия. 

- Трябва ли човек да има по-специални качества, да е по-издръжлив, по-силен например, за да стане пожарникар? Да помогнем с информация на кандидатите, които биха искали да влязат в системата.

- Да, разбира се, физическата подготовка е много важна. Дори това е част от условията, за да станеш пожарникар. Човекът трябва да има добра физическа подготовка. Ежегодно се провеждат физически изпити за действащите пожарникари и е необходимо да поддържаме форма. Все пак се налага с часове да сме на терен – работим под изключително тежки условия, напрежение, полагаме физически труд и човек може да се изчерпа. 

- Какви трудности срещате по време на работата на терен и не само. Хората съдействат ли ви и трябва ли да го правят изобщо?

- Много пъти хората ни помагат – кой с каквото може. Ние сме им изключително благодарни. Но нека да разграничим нещата, тъй като много често помощта може да представлява риск за тяхното здраве. Нашата професия е свързана с риск – ние влизаме там, откъдето хората бягат. Но пожарникарите сме подготвени – с топлозащитни облекла, каски ръкавици. Хората в стремежа си да помогнат или от паника при ситуацията могат да забравят всички тези детайли и с риск за своя живот да влязат в огъня. Нека да го правят само ако не представлява опасност за тях. 

- Какво бихте посъветвали хората, които искат да помогнат при пожар?

- Най-добрата помощ е да се обадят на спешния телефон 112. Колкото по-бързо го направят, толкова по-добре. Да посочат местоположение и да дадат възможно най-точната информация. Това е важно, за да може ние да реагираме адекватно и навреме. Нека хората да оставят по-сериозните неща на професионалистите. 

- Към края на пожароопасния сезон сме. За съжаление много горски територии у нас пострадаха при сериозни огнени стихии. Какво показват данните за Бургаска област спрямо предишни години. И може ли да се каже вече, че пожароопасния сезон е приключил?

- За съжаление не може да се каже, че вече е приключил, все още продължава. Дори вчера имахме две произшествия – в Крушевец и Ново Паничарево. Около 40 дка сухи треви са пламнали, засегната и малка част от гора . За щастие не е сериозно. Продължават горещините и опасността не е приключила. Затова призоваваме хората да не хвърлят неизгасени фасове, особено внимателни да бъдат при почистването на терени от суха растителност – често хората я горят, но при това сухо време може огънят да се разрасне на големи фронтове, да палят огньове само на предназначени места и да се съобразяват с правилата за безопасност. Тогава ще има по-малко произшествия, така ще опазим и природата. 

- Практикувате професията от 16 години. Кои са били най-тежките ви моменти? 

- Най-тежки са моментите, когато има повреди на техниката или проблеми с личния състав. Важно е да има хора за дежурствата, за да може да се действа във всяко едно положение. Но когато нямаме изправна техника и намалява съставът, причините за които последната година е и пандемията, тогава много трудно се организират нещата. А от това зависят дори човешки животи.