Тричането като начин на употреба

Голям шум се вдигна заради това, че в странджанското село Бродилово си тричали кучетата. Чак премиерът Бойко Борисов сезира главния прокурор да проверява дивите балкански субекти, понеже и неговото сърце е милозливо - нали и той си има кучкарник с отбрани расови псета. Наши и чужди еколози нададоха вой, сякаш техните кучета тричат. Защо, бе хора? Що да си ги не тричат в Странджа – техни са си, пък и самите кучета не показват никаква агресивност след оздравителния, както се твърди, акт и не се нахвърлят с грозно оголени зъби върху своите стопани-мъчители. Поради което това почва доста да прилича на един виц, в който шопът казва: “Не мога го разбера туй нещо – жената. Ти я... тричаш, а тя те цалива! Море мен някой да иска да ме... трича, я че го бием бе!”

Но да излезем извън общите приказки и се върнем към големия и бурен международен отклик, породен от тричането. И нашенските, и чуждите критици твърдят, че този обичай бил езически, варварски и съвсем неотговарящ на сегашната европейска същност на България. Поради това трябвало да бъде строго и решително порицан, а кметът на Царево Петко Арнаудов да издаде заповед всеки, който в бъдеще си трича кучето, незабавно да бъде побиван на кол.

Почне ли обаче човек малко да разсъждава, стига до едни такива, аналогични случаи. И да се пита. Примерно не е ли варварска и съвсем неотговаряща на съвременната същност на човешката цивилизация финансовата и икономическа криза, която ни трича всеки ден?

Между другото никой така и не се постара да обясни понятно откъде се пръкна тази криза и кой е главният виновник за нея. А работите са съвсем простички. Вземате вие от мен кредит от 10 000 лева. Като банка, щом ви ги дам, тези пари вече не се водят в активите ми, те са в параграфа бъдещи вземания. За да не се мина обаче аз, банката, емитирам ценни книжа за тази сума плюс лихвите, които ще ми платите, и пак си ги пиша в активите. Ама това не ми стига, та продавам ценните книжа на вторичния пазар на финансови деривати. Онзи, който ги купи, също си ги пише в активите, и той с лихвите. И ако нещата свършат дотук, което никога не става, зад вашите 10 000 лева, взети в брой, вече има три или четири пъти повече пари на хартия.

По една или друга причина обаче вие спирате да си плащате вноските. Тогава всички по веригата изпищяват в хор и почват да се опитват да се отърват от хартийките. Да, ама вече никой не ги купува, защото си има в излишък маса такива кухи пари. В крайна сметка банката фалира, защото в папките си има едни такива големи числа, а в трезора си – мишки. Или пък правителството й отпуска финансова помощ, която пак взема от нас, от нашите данъци, а ако не посегне към тях, просто печата пари, инфлацията ни нагазва и пак ние, обикновените граждани, накрая плащаме сметката.
Та не е ли дивашко и варварско да ни тричат вече трета година така и да ни обясняват, че всички страдаме, а в същото време статистиката да показва, че броят на милионерите расте?

Не е ли варварска и неотговаряща на съвременната европейска същност на България здравната реформа, която ни гази вече 21 години, а краят й не се вижда? А от година и половина насам направо се реже със скалпела. Закриват се болници, пациентите  мрат по линейките, докато ги разкарват насам-натам с надеждата някой по-будала да се захване с техния случай. На всичкото отгоре и норми пуснаха въздесъщите здравни чиновници от София – на ден можело да бъдат лекувани толкова и толкова пациенти. Ако си с инфаркт или инсулт и нормата за деня вече е изпълнена – чакаш. А ако не ти се чака – отиваш да си контактуваш директно със Свети Петър.

Е, не е ли дивашко е варварско точно тъй да ни тричат през 21 век?

А как тричат всеки Божи ден нашата вяра и надежда за по-добър, по-достоен живот? Как става тъй, че законите у нас са като морзовата азбука – точка, тире, тире, точка… И според тази система кокошкарите или нарочените от някого за нещо винаги са смазвани с цялата сила и тежест на закона, а другите, които може би си плащат или пък по една или друга конюнктурна причина или заради партийната си принадлежност са нарочени за свещени крави, си минават невредими през безкрайните гънки на иначе строгата тога на съдебната система? Която на всичкото отгоре не можела сама да се реформира, други трябвало да сторят това. Че кой да дойде – хората от Бродилово ли? С въжето и двата кола, на които си тричат кучетата, за да не побеснявали нея година?

И сега, вместо да се сетят за всичко това, някакви си наши и чуждестранни коментатори на воля чешат езици по обичай, който съществува в това българско село от незапомнени времена и никой досега не му е обърнал внимание, като ни слагат като диваци и варвари на позорния стълб! Където всъщност би трябвало да бъдат вързани други.