Екипът на „Супер Бургас“: Искаме подкрепата на бургазлии

Днес изпълнителният директор на мегапроекта „Супер Бургас“ Павел Маринов застана с екипа си пред обществеността и журналистите, за да разкажат какви са перспективите за развитието на града ни, след като МС взе решение през миналата седмица да почне процедура по отказ на японския заем  за разширението и модернизирането на порта, касаещ на този етап замразяване на дейностите по контейнерния терминал. Срещата беше инициирана от тв предаването „Лице в лице“ на Веселин Пренеров още преди седмица, когато никой в държавата не подозираше за появата на новите обстоятелства, предаването бе снимано за Тв Канал „0“.

Ето какво каза бившият транспортен министър Александър Александров, който понастоящем е сред консултантите на проекта и представлява американо-японския консорциум за строежа на терминала:

Александър Александров

„Точно и ясно казвам, че във Варна има страхотни боричкания къде какво да се строи, да се ползва ли заемаили не. Но варналии са организирани хора и те ще се справят. Докато в този хаос, в общата купчина ще „изгори“ Бургас и ние трябва да търсим своя собствен път за развитие. Във Варна дали ще има контейнерен терминал и къде ще ги строят си е тяхна работа, ние трябва да се борим за Бургас. От 15 ноември 2009 г. договорът с банката-донор е сключен, с благословията на транспортния министър Цветков и чрез възложителя „Пристанищна инфраструктура“, но нищо на практика не се върши. Втората страна са санкциите, които се натрупват – графикът по усвояване на заема тече за Варна и Бургас. Пристанището ни е подложено на риск, ако не продължим работа, модерните съоръжения в товарната част са предпоставка за случването на „Супер Бургас“ и нереализацията на генералния план за развитие на порта   ще доведе до стопирането на инвестиции и като цяло ще сложат точка на развитието на града.

Аргир Бояджиев, бивш изпълнителен директор на порта:

Аргир Бояджиев

Пристанищата в най-пълна степен отразяват икономиката на една държава. Порт Бургас обслужва Източна и Южна България и основните консуматори бяха „Кремиковци“,  който вече го няма, също комбината за цветни метали в Пловдив, който рязко сви своята дейност, същото се отнася за оловно-цинковия комбинат в Кърджали. Работи добре и регулярно с нас само комбинатът  Златица-Пирдоп – собственост на немска фирма. Остана най-сигурният източник на работа – износа на зърнени храни. Аз твърдя, че трябва да се модернизира всичко, защото след тези години на криза, ще дойде време, когато на наша територия ще се развива металургия. Скептичен съм, че и концесионирането може да допринесе нещо положително, ако липсва товарен терминал.  Лошото е, че правителството няма воля да изгражда контейнерен  терминал, защото такъв може да се изгради! Без да се отделят средства за Варна, тук имаме далеч по-добри условия - добра територия, дълбок и широк залив, климат и най-вече изгоден заем, който покрива всички разходи, дори и за концесионирането.

Павел Маринов, за когото междувременно се разбра, че ще е и кандидат за кмет на БСП в Бургас:

Иван Вълков трябва да поеме случая като свой дълг 

 - Г-н Маринов, странна дискусия - без представители на порта и община Бургас. Разбрахме, че са поканени, защо не дойдоха?

- Идеята за дискусията е по идея на Канал 0, с хора от миналото и настоящето на порта, но ние никога не сме странили от общината. Аз се чух с кмета Димитър Николов и той изрази своето безпокойство. Но нека той да ви каже какво точно мисли по решението на МС да даде мандат на транспортния министър Александър Цветков за спиране на процедурата за японския заем.

- Търсихте ли съдействие от председателя на Транспортната  комисия в НС – имаме депутат – Иван  Вълков?

- Аз мисля, че статутът на Вълков е достатъчно висок, за да прояви своя дълг, смятам, че органът, който е сключил този заем е НС, ние само сме изпълнители и се вълнуваме от това ,което се случва, ние можем да задаваме въпроси, да даваме гласност на този много сериозен за Бургас проблем, за държавата и за ЕС като цяло, защото това е най-южното пристанище на съюза.  Какво да говорим за „Супер Бургас“, след като най-голямата инвестиция се спира, как да ни повярват частните инвеститори и да дойдат сега при нас?! Ние даваме сигнал, че не можем да усвоим сума, която ни се отпуска от толкова авторитетен финансов донор, толкова авторитетен калкото е МВФ. Просто това е една неприятна тенденция за фрагментиране на процесите и разделянето им без връзка, което не е философията на „Супер Бургас“ – не можем да правим площ 100 хил кв. Метра за отдих и пасажери, а да намаляваме пристанището - какво ще обсужваме, всичко е свързано и с насипния терминал, с генералните и течни товари, всички части трябва да се развиват. 

Арх. Петко Йовчев

Арх. Петко Йовчев, председател на Камарата на архитектите в България, член на екипа:

  Отсъствието на т.нар. Национална териториално-устройствена схема, която трябваше да е налице още преди 20-25 години е в основата на проблема.  Това е инструментът, който в периода на прехода, всички правителства  подценяваха, извинявайки се, че за този документ няма пари, въпреки че ствуа не повече от 10 млн. лв. НТУС щеше да определи държавната политика за регионите и да служи на всички останали дейности, които се извършват – и кмет, и правителство -  всички щяха да се съобразяват с нея. Тази схема определя кои пристанища ще се развиват и в какви опции. Такъв документ липсва и няма заложен. Докато го няма – няма как да се борим! Въпросите, които задавате ще висят, разковничето е в това, че виновни няма, доколкото нито един премиер не си свърши работата през тези години – да възложи на специалисти да я изработят. Вторият аспект е за философията на упражняването на европейската политика в областта на транспорта: в последните 25 г.  в сферата на услугите като икономическа  характеристика, вече виждаме близо 35 % от БВП на държавите, индустрията отстъпва пред услугите и логистиката, защото хората се движат повече и тежестта отива в сферата на услугите. Една значителна част от мощностите, които са били нужни за развиване на промишленост трябва да отстъпят на други – там където, се формират приходите. У нас също подлежим на преустройство на своите икономически мощности – за отдих и така да се получи икономическа ефективност от тези територии. Мащабното развитие на пристанищните мощности,  където е порт Изток сега, няма перспектива, защото отстоянието до жилищните райони не отговаря на нуждите, но терминалът за насипни товари отговаря на това изискване и така ще бъде с всички нови мощности оттук нататък. Аз вярвам, че „Супер Бургас“ ще се случи независимо кой как и защо не го иска. Учудва ме  липсата на многопластово мислене, което в момента определя положението на държавмата.  Убеден съм, че при сериозна реакция от хората на града, ще се разгледат всички аспекти и ще се намери решение,  защото прединвестиционното проучване за „Супер Бургас“  е продължение на предпроекта за порт Барселона, в който участвахме аз и колегата арх.Константин Коцев. И още тогава направихме връзката между града и пристанището. Отлагайки проекта и изтласквайки го във времето, България изостава по интермодалност и мултимодалност, така обричаме държавата на липса на сериозни инвестиции за най-южната точка на ЕС – Бургас, а аз така виждам като цяло Бургас - като част от световното икономическо пространство.

Малко преди да публикуваме този материал, пристигна и позиция от Иван Вълков, председател на Транспортната комисия в НС, публикуваме го без редакторска намеса:

Прекратеното споразумение за заем с Японската банка няма нищо общо с т.нар. Супер Бургас

Единствено правителството на ПП ГЕРБ осигури финансиране за Зоната за обществен достъп

„Прекратеното споразумение за заем с Японската банка за международно сътрудничество, по изграждане на контейнерния терминал в Пристанище Бургас, по никакъв начин не е обвързано с изграждането на Зоната за обществен достъп и т.нар. проект „Супер Бургас”. Подобни твърдения са неверни и ако някои партии имат желание да влизат отсега в предизборна кампания нека не я правят в Пристанище Бургас”, категоричен е председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към НС Иван Вълков.

Проектът за Зоната за обществен достъп в продължение на пет години стоеше на кота нула. Въпреки че предходното правителство имаше бюджетен излишък от около 4 милиарда лева и възможност да търси европейско финансиране не беше направено нищо по въпроса. Правителството на Тройната коалиция не предвиди и едно евро инвестиция по оперативните програми за пристанищата във Варна и Бургас. Единствено сега, при правителството на ПП ГЕРБ, по ОП „Транспорт”, са осигурени 26 милиона евро за осъществяването на Зоната за обществен достъп. И тогава когато имаме осъществено финансиране сме свидетели на кампания, която цели да заблуди бургаската общественост, като се търсят политически дивиденти с хвърляне на инсинуации в медийното пространство.

„Решението на правителството да прекрати споразумението за заема с Японската банка е разумно и обосновано, тъй като Пристанище Бургас вече обслужва един такъв заем, който пречи за развитието на самия порт, както и рефлектира върху невъзможността за увеличаване на възнагражденията на служителите”, коментира депутатът от ПП ГЕРБ.

Вноските за погасяване на заема за Терминал 2А (терминал за насипни товари) са над 17 милиона лева годишно - 13 милиона лева от тях се поемат от ДП Пристанищна инфраструктура, а 4,5 милиона лева от Пристанище Бургас ЕАД.

„Сигурен съм, че предходното правителство много добре е знаело за лошото финансово състояние на „Кремиковци”, но въпреки всичко се е насочило към усвояване на заема за реализиране за терминал за насипни товари, а не за контейнерни. Това е стратегическа грешка, заради която всички българи плащат. Затова правителството на ПП ГЕРБ не желае да направи подобна грешка и да изгражда нов терминал, който не е обезпечен за контейнерни товари. Още повече, че финансовата икономическа обосновка, направена от работната група, показва несъстоятелността за усвояване на този заем в настоящия момент. Правителството не се отказва от изграждането на контейнерните терминали в Бургас и Варна. Напротив. Те са включени за усвояване на средства от ОП „Транспорт” за програмния период 2014 – 2020 г. Вместо да плащаме 220 милиона евро плюс лихвите за изграждането им към настоящия момент ние ще привлечем безвъзмездно европейски средства в рамките на 180 милиона евро”, коментира председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения към НС Иван Вълков.