Очакват спад на младежите, които завършват висше образование

Ключови думи: висше образование, спад, абсолвенти

През следващите години броят на завършилите висше образование български граждани ще продължи да намалява. Очаква се между 2021 и 2025 г. да се дипломират 239 хил. абсолвенти. Това е спад от 9% спрямо 263 хил. успешно приключили следването си в периода 2016-2020 г., съобщиха от МОН.

Прогнозата е броят на завършилите да се стабилизира чак след 2025 г.

Това е записано в Националната карта на висшето образование в Република България, която е приета от правителството.

Заради значителните промени в приема през последните години ще продължи процесът на ребалансиране на броя на студентите по професионални направления. Най-голям спад в абсолютния брой се очаква в „Икономика“ (с около 2400 студенти). В процентно изражение най-сериозно ще е намалението в „Туризъм“ (16%). Най-много ще се увеличи броят студенти в „Педагогика на обучението по ... „ (с близо 1700). В процентно изражение най-висок ръст се очертава в „Материали и материалознание“ – 86% и „Химични технологии“ – 40%.

Разместване между професионалните направления ще има в броя на завършилите. Най-голямо увеличение през следващите пет години се очаква в „Теория и управление на образованието“ – 76%, „Материали и материалознание“ и „Педагогика на обучението по ...“ – 45%. Най-голям спад ще има в „Животновъдство“ – 41%, „Металургия“ – 39%, „Социални дейности“ и „Туризъм“ – 32% и „Икономика“ – 31%.

Освен че съдържа прогноза за промените в броя на студентите и на завършилите през следващите пет години, Националната карта на висшето образование в Република България на първо място дава информация за актуалната профилна и териториална структура на висшето образование в страната.

Документът идентифицира регионалните потребности за развитие на висшето образование в зависимост от демографския потенциал и състоянието на пазара на труда в различните райони в страната. Той определя групи професионални направления, специалности от регулираните професии и висши училища в зависимост от съответствието между профила на предлаганите от университетите образователни услуги и търсенето от страна на кандидат-студентите, както и в зависимост от реализацията на завършилите на националния пазар на труда.