Недялко Йорданов написа 54-ото любовно обяснение за ЧРД на Ивана
Сто и две стъпала – две кърпи на пясъка, Слънце с цвят червен, лягаме както някога – тяло до тяло...
Бургаският поет Недялко Йорданов, наложил името си приживе като класик в любовната лирика, днес написа пореден шедьовър. Посветен е на любимата му Ивана Джеджева, актрисата, която той среща в Бургаския театър в далечната 1968 г. Какво се е случило с тях и между тях – до днес поетът обобщава в следните няколко изречения:
"На 18 юли 1968 година написах първото стихотворение, посветено на Ивана... От тогава всяка година на тази дата пиша по едно стихотворение. Някои от тях станаха песни: "Семеен спомен за Поморие", "Остаряваме бавно", Младостта си отива", "Не остарявай, Любов"... Не са шега работа 54 години заедно! Само ние си знаем как сме издържали..."
Ето и посветеното на Ивана 54-о стихотворение за рождения й ден:
СТО И ДВЕ СТЪПАЛА
Още май те обичам... Не вярваш... Но не мога на глас да го кажа...
По-добре да изпием кафетата... И потегляме право на плажа...
Тази работа май се оказва, че за нас си е трудничка доста.
Сто и две стъпала... И обратно... Под чадъра отляво на моста.
Двете кърпи на пясъка... Слънцето с цвят червен... Току що е изгряло...
Ние още сме първите... Лягаме... Както някога... Тяло до тяло...
И е тихо... И само мелодия от ритмичните малки вълнички...
И във целия свят многолюден сме... макар и за малко... самички.
Хайде, време е... Влизай със мене... Виждам, нещо май се страхуваш...
Но нали съм те учил навремето... Все пак можеш мъничко да плуваш.
И ръцете... Загребвай водата... И краката... И дишай ритмично...
Браво! Можеш! И още! Не спирай... Ти си мойто момиче обично...
Ти си мойта последна надежда... Извинявай, че още го пиша...
И не вярваш, но само чрез тебе неизменно Душата ми диша...
Вероятно и аз съм за тебе... И е ясно... Това си го знаем.
Петдесет и толкоз години... Но отвикнахме да го признаем...
Щом сме тук... И все още... И няма като двама ни други такива...
Значи нищо, че вече сме стари... И какво?.. Старостта ни отива.
Как се пука от яд... Как се чуди на акъла ни времето гневно.
Сто и две стъпала... И нагоре... И ръка за ръка... Всекидневно...
“Златен век” за директорката на Държавен куклен театър - Бургас
Че беше отправен съвет към другаря ви Йорданов да вземе пример от Маестро Атанас Куртев какво се прави в името на любимата му съпруга? С ла-ла стиховете му отдавна сме свикнали и за съжаление не правят впечатление.
И естествено Флагман ще ми изтрият коментара, защото не им е драго някои да критикува поета на всяка власт. Да му са живи и здрави и котката и музата му.
Тоз е скрит комунист!
И също така на тая защо и е фотошопнато лицето
Истински!
Няма никакво значение човека Недялко!
За хората важен е поета Недялко!