Експертите от „Има такъв народ“ представиха конкретни мерки в Бургас и обявиха: Тук сме, защото е време за друго!

Първите трима в листата на ИТН за Бургас - Ивайло Вълчев, златното момиче Християна Тодорова и Златомира Мострова

Ключови думи: има такъв народ, слави трифонов, бургас, експерти, среща, бургазлии, ивайло вълчев, християна тодорова, златомира мострова

Кандидат-депутатите и експертите на „Има такъв народ“ проведоха двучасова среща с бургазлии в Културен център „Морското казино“. На нея бяха представени най-важните точки в предизборната платформа на партията, а хората можеха да задават въпросите си към екипа на Слави Трифонов. В дискусията взеха участие водачът на листата Ивайло Вълчев, който на вота през април бе рекордьор по спечелени лични преференции във Втори МИР-Бургас,  Ива Митева, председател на 45-ото Народно събрание, Пламен Абровски, д-р Николай Драгнев, Ивайло Кожухаров, Димитър Гърдев, Георги Султанов, Златомира Мострова, златното момиче Християна Тодорова. Модератор на срещата бе областният лидер на ИТН за Бургас Тодор Иванов.

Именно Тодорова със своите само 26 години успя най-силно да въздейства на хората в залата. Към нея бяха зададени въпроси относно проблемите на българския спорт, в частност и на бургаския. „Има много неща, които трябва да се променят. Може да съм на 26 години, но съм от 4-годишна в залата и 18 години бях професионален спортист, преминах през много неща. Младите спортисти, треньорите, шампионите се измориха и заминаха за чужбина. Светът е пълен с български спортисти и треньори, които носят чужди флагове. През 80-те години България се връща с над 40 медала от Олимпийските игри и сме на трето място след СССР и САЩ, а днес дори не можем да класираме някои спортове за Олимпиада. Всички казват, че за да има пари, трябва да има успехи. Не, на първо място трябва да имаш условията, парите и мотивацията. Не може световни шампиони, които цял живот са прославяли България, в момента да се чудят как да свържат двата края. Защо? Те се грижеха за България, а в момента тя не може да се погрижи за тях“, каза Християна Тодорова.

Водачът на листата Ивайло Вълчев добави, че няма проблеми, които да съществуват сами за себе си. „Бургаският спорт е отражение на всичко, което се случва в национален мащаб. Липсва адекватна политика и в момента няма спорт, който да не съществува заради ината на някой президент или ръководител, който да се е заинатил, че трябва да го има“, каза той. 

Вълчев отново заяви, че от ИТН знаят, че предния път, когато се появиха на политическата сцена, никой не ги познаваше. „Хората имаха очаквания, но не знаеха кой стои зад тях. За кратката работа на предишното Народно събрание успяхме да покажем, че ИТН не е аморфна група или нещо, избликнало заради недоволство, което ще угасне веднага. Показахме, че партията разполага и с изключително качествени хора, които работят вътре в нея, за нея и имат такива идеи, които със сигурност ще доведат другото, за което е време“, каза водачът на листата за Втори МИР-Бургас.

Председателят на 45-ото Народно събрание Ива Митева добави, че се радва, че в залата има толкова много млади хора. „Виждам, че още от Учредителното събрание като че ли ги е било страх от младите и развълнувани глави. Дошло е времето на младите и образованите, на личностите, които трябва да дадат всичко от себе си, защото сами няма как да се справим. Ивайло Вълчев беше написал: „Ние вече сме тук“. Тук сме, защото е време за друго. Време е да спрем да се навеждаме и да се огъваме, за да ни стане държавата по мярка. Време е да спрат да ни убеждават, че ние сме кривите. Време е за нови народни представители, които да четат и да вземат сами своите решения. Народът мисли чрез народните си представители, затова трябва да знаем вие какво мислите. Дошли сме, за да чуем от какво имате нужда и да започнем да работим по тези въпроси в Народното събрание. Искаме разискванията да се случват преди вземането на решенията“, каза Митева.

Основните теми, които вълнуваха присъстващите в залата, бяха свързани с развитието на туризма, справянето с проблемите в здравеопазването, излизането от демографската криза, връщането на българите от чужбина, осигуряването на по-добро образование за младите хора, решаването на проблемите на малкия и средния бизнес, въвеждането на електронно управление. Сред конкретните предложения на ИТН са намаляване на броя на министерствата и на парламентарните комисии и промени в редица ключови закони, сред които Закона за НСО и правилника на парламента, който не е пипан с години.

Първият въпрос зададе Иван Кирязов, който е представител на един от основните туроператори у нас за пазар Източна Европа. Той подчерта, че нещата с визовата политика на страната ни са много зле, няма никаква комуникация между консулствата и местните туроператори. Според него, трябва да се въведат работни групи към външно министерство, с които да се работи по проблема с визите. В бранша всички са наясно за случващото се през последните години, за съжаление Министерството на туризма не се напълни със съдържанието, с което трябва, каза Кирязов. Той добави, че стартът на сезона е критичен, защото нещата не се случват само с български и румънски пазар, имаме само уикенд туристи. Експертите обещаха да проведат срещи с представителите на бранша и да изготвят програма за решаването на проблемите, които продължават да се трупат.

Следващият основен въпрос бе свързан със справянето с демографската криза. От ИТН обясниха, че раждаемостта ще се насърчава с поредица от мерки. Ивайло Вълчев бе категоричен, че в трябва да се премахне този модел – едни работят и раждат децата си на 40 г., за да са сигурни, че ще ги изгледат, и през това време гледат децата на други, които са ги родили на 15 или 16 г. „Държавата трябва да помисли за стимули за всеки, който е решил да роди българи за България, но те да отиват там, където ще помогнат за това да се роди едно дете, родителите му да са спокойни и да могат да се върнат на работата си. Трябва да има и цензура за това – колко си учил, какво си правил и какво смяташ да правиш след това, а не раждането на брой деца да се превръща в бизнес“, каза Вълчев.

По темата образование председателят на 45-ото Народно събрание Ива Митева обяви, че се предвижда въвеждането на ваучери за децата в размер на минимална работна заплата, които могат да бъдат ползвани първите 7 години. „Сегашната система произвежда неграмотни хора. Предвидили сме премахване на делегираните бюджети в училищата, които да сменим с нова формула, чрез която да гарантираме качествено образование, независимо от това къде се намира училището. Ще се опитаме да направим така, че учителят да е просто учител, а не възпитател.  В програмата ни е включен и задължителен културен календар“, каза Митева.

Избирателите поискаха от ИТН и въвеждането на електронно правителство, както и задължителното гласуване, за което имаме закон, който не действа.

Според Ива Митева работещото решение по отношение на задължителното упражняване на право на глас е въвеждането на санкция. „Това е въпрос на политическа воля. В другите държави, където има задължително гласуване, това е обвързано със санкция. Ще работим в посока да приложим това, което е разписано в чл. 3 на Изборния кодекс“, каза тя.

Димитър Гърдев, който е международен секретар на ИТН, припомни някои неизпълнени обещания на предишното управление:

„Отпадането на Шенген – резултат 0.

Отпадането на мониторинговия доклад на ЕК, който по думите му е голямо петно срещу България – резултат 0.

Влизане в еврозоната – 0.

Западните Балкани и нашите отношения с Македония – там сме на минус.

Няма време за чакане. Опряхме дотам, че трябва бързи и ефективни решения. Това ще ни се падне на нас, но е по-добре, отколкото да оставим досегашните“, каза Гърдев.

„България не присъстваше там, където се изработваше бъдещето и в момента не присъства. Само преди месец беше открита Конференцията за бъдещето на ЕС, стартирана от президента Макрон. Там има изпратени представители, които обсъждат какво ще представлява ЕС само след 1,6 г., а България към момента не е попълнила своята квота“, добави Димитър Гърдев.

Пламен Абровски, който е експерт по земеделие, постави въпроси, сред които окрупняването на земеделските земи и докога България ще бъде производител на продукция, която се изнася и се вкарва на десеторна цена преработена. „Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) смята, че е държава в държавата и може да си прави, каквото си иска. Има страстване между компании и дирекции в ДФЗ. ДФЗ не харесва местните инициативни групи, предпочитат проектите да си преминават на централно ниво, където фунията се стеснява и може да се претръска. За мен воденото от общността местно развитие е от начините да стимулираме нашите селски райони. Земеделските производители в различните региони имат различни нужди и специфика. Два програмни периода стимулирахме т. нар. субсидиевъдство. Неговото премахване и започването на работа за пазара са основните неща, по които работим, за да можем да създадем средна класа земеделски производители“, каза Абровски.