Побелелите глави – на дръвника

Покрай пълноводното напоследък изтичане на копия от СРС-та, омръзнали вече до смърт на иначе коравия редови български гласоподавател, някак в периферията на медийната центрофуга остана срещата на министъра на образованието, младежта и науката с ръководството на БАН. Целта на срещата, организирана от самото министерство, била да бъдат запознати побелелите старци-академици с правителствения проект за реструктуриране на най-старата българска институция, на която дори социализмът не се реши да посегне.
Срещата била уговорена, двете страни се явили, министерските служители дори били приготвили множество нагледни материали, чиято цел била да убедят академиците в неизбежната правилност на тяхното собствено погребение. Побелелите старци-академици обаче, тъй като вече били яли попарата на министъра, поискали нещо съвсем елементарно – на срещата да присъстват и журналисти, които после безпристрастно и на достъпен език да запознаят целокупния български народ с двете мнения по един такъв не особено съществен въпрос на фона на СРС-тата, какъвто е ликвидацията на БАН. Министърът на просвещението обаче - едно новоизлюпено професорче с вид на треторазряден боксьор в оставка си позволил да тропа по масата на своите събеседници – академици, всеки от които е световно име в научната си област, и да им обяснява по този нагледен начин, че там, в министерството и в областите, за които то отговаря, се слушала само неговата дума.

Всъщност Сергей Игнатов беше доцент, когато стана министър, но от около два месеца, колчем го покажат по националната или някоя друга послушна на властта телевизия, не пропускат да напишат през името му “проф.” Излиза, че Игнатов е съвместявал министерските си задължения с преподавателска дейност някъде, тъй като в България съгласно актуалния Закон за научните степени и научните звания (ЗНСНЗ), професор е научно звание на преподавател в университет или ВУЗ. Между другото, злобни и завистливи хора разпространяват в интернет, пък и по време на демонстрациите на българските учени, простата истина, че просветния ни има досега само с една-единствена научна публикация. Което било направо световен рекорд.

Между другото властващата сега непосредственост в лицето на премиера, министъра на финансите и министър Игнатов успя вече да разедини научната общност у нас, като подхвърли на някои университети и академии по 30 сребърника, за да могат те да си платят парното, поради което оттам почнаха вече да твърдят, че Дянков не е чак толкова далеч от истината, наричайки преди време българските академици “синодални старци”. Но какво да се прави – в пазарна икономика живеем, а българинът още от незапомнени времена е свикнал да се спасява сам. Пък и всеки е наясно какво става, когато сляпо прогледа и при това се вземе много на сериозно.