Защо Румен Радев връчи образованието на „Америка за България“

Проф. Николай Денков и заместниците му крачат към своите кабинети

Това, което всички и без друго предполагахме, че се случва тайно, вече ни бе представено и официално. Новото служебно политическо ръководство на Министерството на образованието и науката се състои от лица, свързани финансово с „Америка за България“, която пък е една от любимите фондации за влияние на Сорос. Само седем дни преди президента Румен Радев да го назначи за служебен просветен министър, Николай Денков е станал член на управителния съвет на неправителствената организация „Заедно в час“. Нейна учредителка пък е заместничката на Денков в министерството Евгения Пеева-Кирова. „Заедно в час“ сама описва себе си в своята интернет страница като НПО, което е „създадено по инициатива и с финансовата подкрепа на „Америка за България“.

Държавният глава Румен Радев няма как да не е наясно с всичко това – то е публична информация. Няма как и да не е знаел, че човека, който е предвиждал за служебен министър, междувременно се е врекъл във вярност на „Америка за България“. Дори изглежда някак много последователно. От доста време бе ясно, че България върви към служебна власт. Предполага се, че президентът също от доста време е подготвял имената на министрите. На този фон изглежда сякаш проф. Денков е избързал да влезе в управата на „Заедно в час“ една седмица преди да го назначат във властта – като някакъв необходим критерий за поста. Един вид йерархията от НПО-то на „Америка за България“ се пренася направо в структурата на министерството. Надзорникът от „Заедно в час“ Денков става надзорник в политическия кабинет, а Пеева-Кирова, отговорна за оперативната дейност на „Заедно в час“, ще е оперативен кадър като зам.-министър и в министерството.

Може би някога ще разберем как са се редили правителствата в нашата страна, след като тя реши да замени Съветския съюз с новия Голям брат Америка. Дали в стаите на американското посолство, дали по телефона, дали по предварително зададени списъци… Но и сега е видно, че има определени министерства, които са като матрици. Независимо кой е на власт - без значение дали е от лява или дясна партия, или пък е президент, в тези министерства властват все хора, провеждащи една и съща политика. Едното е външното, а другото неизменно е това на образованието. Досега обаче някак си просветните министри бяха – поне официално – независими от „Америка за България“.

Това, че охотно бяха отворили вратите на българското образование за всички емисари на тази фондация, бе ясно, но поне не биеше на очи така пряко.Процесът течеше неотклонно и при кабинетите на Борисов. Тези емисари бяха и са настанени на входа на нашата книжовност – подготовката на учители и учебници, от които се изчегъртва всичко патриотично, напомнящо за дългата история на страната ни. Те са се барикадирали и вътре – в самата сърцевина на образованието, където щъкат по всички гимназии в републиката, за да следят дали се изпълняват повелите, спуснати отгоре.

Повелите са ясни. Най-главната сред тях е вбиване в умовете на подрастващите - още от най-ранна възраст - на политиката на идентичностите – всякакви мулти-култита, сексуални малцинства и мигранти са по-важни от държавотворната нация, от историята на страната и от самата държава; всички 35 и повече пола, измислени в соросовите кабинети, са по-ценни от единствените два, създадени от природата. Това е дневният ред на глобализма, който предвижда разбиване на националните държави на малки идентичности, като крайната цел е отслабването им и последващото им закриване.

Затова са създадени всичките тези соросови НПО-та, затова се наливат и милиони в тях. Затова бе написана Стратегията за детето (подкрепяна, впрочем, с две ръце от „Заедно в час“), предвиждаща лесно изземване на деца от биологичните им семейства. Затова бе и Истанбулската конвенция, която, като туморна разсейка, предполагаше, добре замаскирано между многото текстове, джендърно обучение и ролеви игри сред дечицата още в детските градини.

Вярно е, че служебното правителство е с кратък мандат. Но Политбюрото на глобализма не допуска отклоняване от своя дневен ред дори за кратко. Даже за 30 дни в просветното министерство да влезе човек, който не е зависим по никакъв начин от „Америка за България“ и нейните фондации, той може да започне да провежда българска, а не соросова политика. Това би означавало от системата на образованието на секундата да се изхвърлят всички онези глобалистки метастази, които го разяждат отвътре. Такъв министър би посочил публично имената на тези метастази и пътищата им за финансиране. Би им създал купища проблеми, най-вече като отвори очите на общественото мнение.

Зрелите хора трудно се манипулират с утопии и антинаучни тези. Тях трудно можеш да ги убедиш, че една не ходеща на училище тийнейджърка ще реши световните проблеми с глобалното затопляне. Затова глобалистите са се вкопчили в дечицата, в промиването на техните съзнания, за да си подготвят нови поколения, за които политиките на идентичностите ще са нещо нормално, като закуската сутрин.

Въпросът е защо Румен Радев, когото русофилите в България боготворят, изпълнява описания соросоиден, глобалистки американски дневен ред и защо го прави така публично. На втория въпрос отговорът може би се крие в неговата политическа неопитност.
На 14 май в сайта за петиции се появи и такава с искане за отстраняване на Евгения Пеева-Кирова от поста. Но докато българските правителства се редят от едно конкретно посолство, а всички политици безропотно се включват в тази традиция, политическата матрица в МОН ще си е все същата.