Министърка сама се пита и си отговаря
Служебният министър на регионалното развитие арх. Виолета Комитова се автоинтревюира, а текстът бе разпратен до медиите от пресцентъра на МРРБ
Странно прессъобщение, което съдържа само интервю с министъра на регионалното развитие арх. Виолета Комитова, бе изпратено от пресцентъра на ведомството и публикувано на сайта на МРРБ. Текстът е на официална бланка на МРРБ и се предполага, че авторството на интервюто е на служители на същия пресцентър, който в момента се ръководи от Ани Дамянова.
На 8 страници са въпросите и отговорите на арх. Комитова, съответно със заглавие и акцент “Най-лошото и най-скъпото строителство е незавършеното” и “Хора, които са невъзпитани в живота, са невъзпитани и по пътя”.
Пиари и експерти по медийна комуникация се въздържаха от официален коментар, но изказаха категоричното мнение, че “става дума за нов жанр в бранша, при който се прави нещо като автоинтервю”. На въпроса “Според Вас дали би трябвало да бъдат предприети мерки по отношение на пътната безопасност?”, министър Комитова отговаря: “Това е много сложен и дълъг разговор, който се води от години в нашето общество.
Пътната безопасност се състои от два елемента - хардуер и софтуер”. На финала регионалната министърка е запитана откъде идва фамилията є. Следва отговор: “Фамилията Комитова е от моя съпруг. Тя идва от дядото на моя свекър, който е бил известен като Тодор Комитата и е бил ординарец на ген. Столетов. Участвал е в битката при Шипка. Бил е опълченец. Носил е вода на ген. Столетов, защото е бил на 16 години и не е можел да носи пушка”.
Източник: Труд
Взе награда от 20 бона
Токът на Иберийския полуостров спрял заради фотоволтаици
На десния си крак носи бижута за...
Спечели чисто нова кола
Каза за българския футбол
Мирослав Боршош обсъди задълбочаване на двустранното сътрудничество в туризма с посланика на ОАЕ
— Защо го закачате човечеца — думам, — нали и той се е бил за майка България, нали е опълченец и има право, както всички?
— Какъв опълченец! Сукин син! Комшия ми беше в града. Пушка не е видял в живота си. Ибрикчия! Скатина такая! Че и медал окачил отгоре.
И като дигна бастуна, изрева:
— Марш! Марш оттука!
— Ама… бай Глигоре… аз, без докачение, вода… такова… вода съм носил на юнаците при Шейново, такова…
— Носил си вода на майка си да ти пере гащите. Гарга с гарга! Дето има леш, и ти все там. Не минава ни курбан, ни задушница, ни трапеза без тебе. Махай се оттука"