Старото гробище в Бургас отново напомни за себе си

Паметникът е подпрян до дърво на алеята, която минава точно около „Парк Арена“ и всеки ден го виждат хората

Ключови думи: старото гробище бургас, флагман

Някогашното бургаско гробище – второто, откакто е основан градът, отново извади на бял свят спомен от миналото. Този път той е за жена, починала едва на 35 г., живяла между 1918 и 1953 години. Бившето гробище се е намирало на мястото на градската градина срещу МБАЛ Бургас. Всеки път, когато там текат ремонтни дейности, от недрата му изскача някой стар, забравен паметник. Сегашният се появи след като бе копано недалеч от плувния комплекс „Парк Арена“.

Обикновено при подобни дейности биват изкопавани и човешки останки, които работниците събират в чували и изхвърлят някъде. Излезлите надгробни плочи обаче по правило винаги остават, защото са и по-тежки за носене.
Преди три години паметник на жена, родена в днешна Северна Македония, и починала през далечната 1927 година, стоя захвърлен до бензиностанция „Шел“, която е залепена до югоизточния край на старите гробища, месеци наред, преди храстите и придошлите от дъждовете калища да го зарият отново.

Върху сегашния спомен са изписани имената на Пена Стоянова Николова. Когато властите на града взимат решение да преместят гробищата на новото им място в началото на 70-те години на миналия век, където те са и до днес, тя вероятно вече е нямала живи близки, щом нейният гроб е останал и е бил зарит от багерите там.

Първият парк на мъртвите в историята на Бургас като град се е намирал върху терена на днешния Свободен университет – заключен между булевардите „Сан Стефано“ и „Стефан Стамболов“. С увеличаването на населението и преливането на града към тази територия, през второто десетилетие на XX в. Гробищата са били изместени на мястото наднешния парк „Света Троица“, чието име е слабо познато дори на коренните бургазлии. Те си го наричат – парка срещу болницата, или просто парка в „Славейков“, по името на едноименния комплекс до него.

Но урбанизацията бързо достига и него. Това принуждава властите да вземат решение, огласено през 1960 година за ново преместване на гробището – в днешната му територия, заключена между булевард „Транспортна“ и пътя за Слънчев бряг. Последното погребение на старите гробища е извършено през 1962, когато е първото в новите. До края на 70-та на близките е била дадена възможност да пренесат тленните останки на своите покойници. Единственият гроб, който по политически причини не е бил преместен, е на 12 съветски войници, 11 от които починали, по справка в архивите и свидетлства на живи хора, след като се натровили с алкохол. 12-тият е бил осъден на смърт от военнополеви съд.  Миналата година на това място се появи списък с 44 имена, но така и не стана ясно кои са били тези хора, защо имената им са поставени там, след като и архивите, и редица журналистически разследвания през годините доказаха, че на мястото има погребани останките само на 12 човека. Всички останали гробове, които не са били преместени, са били зарити с багери през 1975 година. Оттогава всеки ремонт в „Света Троица“, или пък пороен дъжд, вадят на повърхността спомени от стария Бургас и неговите някогашни жители.