България се намира в платото на т.нар. „трети пик” на пандемията

Смъртността бележе спад, а причината е големият брой преболедували и опитът на медиците

Ключови думи: българия, коронавирус, трета вълна, пик, плато

България се намира в относително плато на заболеваемостта от коронавируса SARS-CoV-2 и в следващите няколко седмици се очаква не само абсолютният брой новорегистрирани случаи да започне да спада, но и процентното съотношение между брой на правени тестове и положителни такива също. Това показва задълбочен анализ на статистическите данни от последните 2 месеца и половина, откакто започна ръстът, довел до т.нар. „трета вълна”.

Спрямо пика на втората вълна от ноември-декември м.г., когато общият брой на случаите у нас (към 3 декември) е бил 155 хил., в пика на втората вълна ръстът е значителен. Днес, 4 месеца по-късно, общият брой на положителни проби в България надвишава 350 хиляди, което е ръст от 2.5 пъти. За сравнение обаче между т.нар. „първа вълна” през март-май 2020 г., до пика на втората в края на ноември този ръст е незначителен, тъй като само за два месеца в края на м.г. абсолютният брой на случаите у нас буквално експлоадира – от едва 16 хил. към 3 септември до над 150 хил. към 3 декември или ръст от близо 10 пъти. 

Считано на 7-дневна база абсолютният брой на новите случаи у нас е в плато вече трета седмица, което показва устойчивост на тренда, което дава надежда, че съвсем скоро можем да наблюдаваме рязкия спад в заболеваемостта, на който станахме свидетели от края на ноемрви м.г. до средата на януари т.г.
Добри са показателите и при броя на активните случаи. Докато в пика на втората вълна през декември те са достигнали нива от 90-100 хил., в пика на т.нар. „трета вълна” днес те не надвишават 70 хил. 

Подобна е и тенденцията в смъртността от или с коронавирус, макар там очакванията са да видим ръст в следващите седмици преди да започне и този показател да спада. Спрямо предходния пик, на 7-дневна база, в периода февруари-април смъртността от COVID-19 е видимо по-ниска. Де-факто това е очакван резултат, тъй като огромна част от населението на България вече е преболедувало, оздравяло или ваксинирано, което води ограничаване на заразата. За да компенсира това патогенът следва натуралните пътища на еволюцията си – става по-заразен, но по-малко смъртоносен. 

Това, в комбинация с факта, че лекарите у нас вече имат стандартизирани протоколи и много натрупан опит в третирането на пациенти с коронавируса, води до по-висока заболеваемост в третия пик, но по-ниска смъртност спрямо втория.