Задава ли се имплозия на ЕС след Брекзит

Гърция, Италия, Полша и Унгария са първите на опашката след като Великобритания създаде опасен за бъдещето на съюза прецедент

Ключови думи: брекзит, европейски съюз, прецедент, имплозия, разпад, политика, икономика

Предстои ли да станем свидетели на процеси, които могат да доведат до разпада на Европейския съюз отвътре? Този логичен въпрос задават мнозина анализатори след като на 1 януари 2021 г. Великобритания официално излезе от съюза. Всъщност ЕС, в същината си, е трябвало да бъде чисто и просто търговска организация – начин, по който страните на Стария континент да търгуват по-лесно една с друга в десетилетията след Втората световна война. Неслучайно той е бил наречен „Европейска търговска общност”. Впоследствие това обединение се разраства и с течение на времето обхваща както икономическия, така и политическия спектър на управлението. Великобритания реално винаги е имал съмнения за членството си.

Сегашната ситуация е следната: Позицията министър-председател на определена държава-членка е заменена с европейския аналог. Всички държави са окичили синия флаг с жълтите звезди до своя собствен, а европейските правила обхващат всяка малка бръмчинка от човешкия живот. Още в началото се е заговорило за федерация – подобно на модела в САЩ и Русия. С времето идва и общата валута, заменяща националните, които са базирани на икономическите реалности в конкретната страна – всичко това под претекста на „солидарността”. И така до наши дни, когато Великобритания – исторически винаги подозрителна към континенталните съюзи в Европа – реши да напусне, пише в статия за Taki's Magazine Брус Антонио Лауи

Това променя играта. Брекзит шокира Стария континент. Реално това е катализаторът на осъзнаването сред европейците, че ситуацията със съюза не бе необходимо да бъде такава, каквато е сега. Че животът е можело да бъде по-различен и е било в техните сили да го променят.

В интервю след референдума във Великобритания през 2016 г., тогавашният президент на Франция – про-европейски такъв – запитан дали в неговата страна ще се проведе подобно гласуване отговори с „Не, защото може да загубим”. Това е есенцията на европейската стратегия: Ако мислиш, че хората биха гласували срещу твоите политики, просто не правете избори. Толкова за демокрацията в съюза.

След Брекзит Франция покани британските банки да се преместят в Париж, а предсказанията тогава бяха за „финансов армагедон”. Това не се случи. Инвеститорите погледнаха жълтите жилетки на юг и прецениха, че е Лондон, макар и с огромна престъпност, е по-добър за техните интереси. В същото време, с години европейските „преговори” изправяха пред бетонена стена Великобритания. Предложение след предложение бяха отказвани от парламента на Острова, защото не бяха в интерес на хорат. И така допреди няколко месеца, когато най-после бе постигнато споразумение. Но защо чак сега?

Отговорът е прост. На масата за преговори всички участници са искали само и единствено да печелят пари, корекция – да продължат да печелят пари. Въпреки всички пози и заплахи от страна на ЕС, всички в крайна сметка разбраха тази истина и се съгласиха с нея. Без сделка никой нямаше да продължи да прави пари.

Сделката, разбира се очаквано, бе подписана в последната минута. По думите на Майкъл Барние „...британците не могат хем да имат торта, хем да я ядат” (стар фразеологизъм, който лесно се превежда като „не можеш да имаш едното и другото едновременно”). Но великобританците изглежда успяха да постигнат непостижимото. Каква е сделката?

• Свободната търговия между Острова и Европейския съюз е гарантирана с минимални гранични проверки;
• Европейският съд вече няма юрисдикция във Великобритания;
• Терминират се всички сделки на двете страни за митата;
• Слага се край на безграничната имиграция и границата с ирландия се отваря.

Великобритания няма да допринася с войници към потенциална Европейска армия, вместо това ще следва своята собствена външна политика и е свободна да прави сделки с други страни по цял свят;

А това създава прецедент, защото въпреки всички увъртания, накрая страната от преговорите, която сведе глава не бе Великобритания, а Европейския съюз. И точно в този момент държави като Полша, Унгария, Гърци и Италия следят развитието на събитията много изкъсо. Защото и те се опитват да намерят своя [...]екзит от Европейския съюз. Успеят ли, това ще доведе до имплозия на целия съюз. А установеното до този момет и дадено за пример от Великобритания е: „Свободата се постига с упорит труд и желязна решителност”.

Превод: Георги РУСЧЕВ