Стартират COVID-19 ваксинациите от 27 декември, лични лекари правят списъци
Дори преболедувалите е добре да се ваксинират, съветва проф. Красимир Гигов
Първите Ковид ваксини у нас ще бъдат поставени в дните между Коледа и Нова година, от 27-ми до 29-ти декември, а ваксинирането ще започне веднага, независимо от празниците, съобщи председателят на новия Национален ваксинационен щаб проф. Красимир Гигов в интервю за БНР. Първата партида е от 125 000 дози, предава offnews.bg.
По план първата група хора, които ще могат да се ваксинират, са медицинските специалисти, след тях идват работещите в социалните домове, където често има гнезда на инфекцията.
Изготвят се списъци при общопрактикуващите лекари с имената на пациенти, които искат да бъдат имунизирани срещу Covid-19. Няма първи, втори и трети, има основни групи, които ще се ваксинират. Ваксинирането ще върви паралелно, но с приоритет, заяви проф. Гигов.
По думите му дори преболедувалите е добре да се ваксинират.
„Правилата за ваксиниране ще пристигнат със самата ваксина. Общопрактикуващият лекар ще прецени дали даден пациент е подходящо да се ваксинира. Няма да се изключим от активно наблюдение на ваксините. Нека се ваксинираме, това е единственото специфично средство, иначе ще изгубим човешки животи“, призова професорът.
Проф. Гигов подчерта, че специалисти ще преценят съотношението полза - риск.
„Днес имаме методи, които много по-бързо могат да дадат оценка за ефективността, токсичността на дадена ваксина. Науката постоянно напредва. Никоя фирма не би си позволила да пусне рисков продукт... Нека вярваме на науката“, коментира още той.
Ваксините ще бъдат безплатни, тъй като при извънредно положение държавата се натоварва с финансирането на всички спасителни операции.
Кара с превишена скорост, а катаджиите не го глобяват
На Гергьовден Камено посреща своя празник с концерт на Гъмзата и „Brass Band Show“
Следователно е нормално депресираният да избягва обстоятелствата, изискващи действие, след като нервната му система не му позволява каквото и да било усилие.
Всичко дотук е продукт на чисто физически механизми.
Как обаче обществото тълкува подобен отказ от действие? То твърди, че на депресирания му липсва енергия, което е очевидно. Но тук често се прави груба грешка: хората мислят, че човешкото същество е господар на волята и енергията си и че я произвежда по желание. Това е абсолютно погрешно. Обществото би казало на потиснатия, че му липсва енергия, защото му липсва „воля“. Без да си дава сметка, че нормалната воля е въпрос на равновесие и здраве. Вместо да кажем „имайте воля“, би трябвало да кажем „бъдете здрави физически и неврологично“. Което автоматично ще възпроизведе воля.
Защото волята чисто и просто е лекота. Волята означава да кажеш „искам да направя това“ и да го направиш, без каквито и да е затруднения, с прелестна лекота!
След като за извършването на някакво действие е необходимо да се обръщаме към волята, това означава, че истинска воля просто ни липсва. От мига, в който действието ни струва усилие, истинската воля (лекотата) изчезва. Ако трябва да се бориш с някакъв проблем, то проблемът те е преборил. Истинската, здравословната воля би трябвало да прилича на елегантността: да бъде незабележима.
Истинското волево действие означава да черпиш от резервоара на енергията без усилие. Но проблемът често е опорочен от криво разбрано мъжество. Колкото повече трудности преодолява един мъж, толкова повече расте неговият престиж. Но не би ли било по-простичко, ако кажем: колкото повече здраве и равновесие притежава един мъж, толкова по-умело действа. Това би му помогнало да си спести ненужни усилия, а съхранената енергия ще му даде сили за нови подвизи.
„Депресия“ ще рече „спадане на налягането“. Депресията е отслабване на нервното или психическото напрежение. Следователно „депресия“ е съвсем общ термин.
Симптомите на депресията са многобройни. Депресивният лесно се познава по поведението. Видът му е унил, инертен. Двигателните му реакции са сведени до минимум. Избягва да жестикулира. И най-малкото действие го уморява. Твърде често страда от безсъние. Отслабва.
Може да започне да трепери от умора. Или да получи главоболие, ниско кръвно, усещане за непреодолима отпадналост, натрапчиво чувство за умора, невъзможност за съсредоточаване, нерешителност или колебливост, тъга без явна причина, налудности, скрупули, усещане, че „главата му е куха, празна, студена“, болки в тила, нарушения в зрението. И най-често:
-безволие;
-меланхолия;
-страх от полудяване.
Известна е мисълта на Амиел: „Да обичам, да мечтая, да чувствам, да уча, да разбирам, всичко мога. Само да не ме карат да искам.“
За депресирания „да иска“ вероятно е най-трудно от всичко. Като затруднението става особено мъчително при преминаването от идеята към действието. Той желае да направи дадено нещо и често желанието му е голямо, но то остава неосъществено.
„Искането“ не се задейства. Инерцията побеждава. След това се появява друго желание. После друго. Истински порой от желания.
Безволието е симптом на депресия. Но самото то не е депресия. Изчезне ли депресията, изчезва и безволието. Но все пак нека да знаем едно нещо и да повторим тези известни слова: „Няма мързеливци, има само болни.“ Което е дълбоко вярно. Присъщо е на човека да действа и да желае.
Щом като някой (независимо дали дете или възрастен) е „мързелив“, причината трябва незабавно да бъде издирена. Тази леност е симптом на физически или нервен недъг, или на психическо страдание, което би могло да има множество причини.