Българи от чужбина с еднопосочен билет към родните села
Млади и образовани българи търсят имоти, в които да се заселят трайно
Заради пандемията огромен брой българи се завръщат от чужбина, за да живеят по селата у нас. Това са млади хора с професии, които доскоро са работили в Англия, Франция и Германия, но са решили да загърбят забързаното ежедневие на Запад. Това разказа пред "Монитор" председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов.
Той изтъкна, че става дума за трайно заселване, като най-търсени са местата около големи центрове като София, Варна, Велико Търново, Ловеч, Троян, като целта е да са на 30 минути път с кола от града. "Още при първата вълна на COVID-19 се забеляза тенденция на завръщане в селата. Пандемията е катализатор и тя накара много българи да сменят начина си на живот. Хора с престижни професии, които са спестили някакви пари, в един момент решават, че вече не искат да са част от тази матрица на Запад.
Видели са пробойни в системата там и затова се завръщат у нас, като предпочитат селата", коментира Борисов. Изискванията на хората пък са за къщи с минимум декар площ със свободно пространство и зелени зони около тях.
"Има бум на строителството на нови къщи, както и възобновяване на стари най-вече около София, Варна, Търново, Ловеч, Троян. Все още е по-слаб интересът към имоти в Северозапада, като причината е по-високата битова престъпност", обясни Борисов. Според него българите, които се връщат у нас, го правят напълно осъзнато и решението им било трайно. Повечето от тях заявявали, че си вземат еднопосочен билет. Така, за разлика от миналото, по времето на комунизма, когато в селата се заселваха предимно пенсионери, сега тенденцията е там да живеят млади и активни хора, които искат да стартират бизнес или да работят дистанционно.
"Селските ни региони имат един голям плюс и той е, че имат интернет. Това позволява дистанционна работа. Има вече и доста журналисти, които работят дистанционно в селата", каза още Борисов. Повечето от хората пък предпочитали да се занимават с биоземеделие не толкова от икономическа гледна точка, а заради здравословния начин на живот. Търсели загубената връзка с природата.
"Когато имаш градина и отглеждаш зеленчуци и плодове, имаш физическо разтоварване. Тогава нямаш нужда от фитнес, но е и гаранция за чиста храна. За щастие нашите села не са замърсени както тези в западните страни заради индустриализацията", каза още Борислав Борисов. От асоциацията от години провеждат менторска програма за завръщане на хората по селата. Борисов обясни, че когато някой иска да закупи имот, му разясняват плюсовете и минусите в региона.
"Това лято правихме турове по заселвания на различни семейства в региона на Велико Търново. Всички си купиха къщи с дворове между 2-5 декара. Някои пък, които имат добри финансови възможности, правят комбинирани варианти. По този начин живеят на село, но вземат апартамент под наем в близкия град при нужда за работата им. Затова казах, че това са активни хора, които търсят промяна в стила на живот. Няма нищо общо с миналото, когато кръчмите по селата бяха пълни с пенсионери", заяви Борисов. Според него вече има разцвет на българските села и тенденцията е осезаема.
Първото издание на националния форум „Парад на професиите“ в Бургас премина при силен интерес от родители, ученици и работодатели
Музеите в Бургас с вход свободен за Великденските празници
Великден в Бургас с големи екрани, онлайн излъчване и безплатен нощен транспорт
Да сте видели касова бележка от бояджия или водопроводчик
Путин продава топ имот в София на наш олигарх
Мъж загина след челен сблъсък с дърво на Подбалканския път (СНИМКИ)
Президентството даде рамо за първи ученически гвардейски отряд зад граница в Чикаго
Деца и пенсионери в Царево боядисаха заедно великденски яйца
Митко ударил с малка брадва снаха си
Дъщерята на Юлиан Вергов с песен след тежко лято
„Кетаминовата кралица“ Джасвин Санга осъдена на 15 години за смъртта на Матю Пери

Що се отнася до селата при презряния комунизъм там имаше живот и пари...на студентските бригади бях учуден от благосъстоянието на хората...сега е погром...
Сериозна поддръжка искат.
На село работата никога не свършва и е 24 часа на ден. А пък био-земеделието и био-животновъдството колко работа иска... Може би под 1% от тези трансфери са успешни. Вижте IT-селото в родопите, което се провали с гръм и трясък още на втория месец.