Българи от чужбина с еднопосочен билет към родните села
Млади и образовани българи търсят имоти, в които да се заселят трайно
Заради пандемията огромен брой българи се завръщат от чужбина, за да живеят по селата у нас. Това са млади хора с професии, които доскоро са работили в Англия, Франция и Германия, но са решили да загърбят забързаното ежедневие на Запад. Това разказа пред "Монитор" председателят на Асоциацията на българските села Борислав Борисов.
Той изтъкна, че става дума за трайно заселване, като най-търсени са местата около големи центрове като София, Варна, Велико Търново, Ловеч, Троян, като целта е да са на 30 минути път с кола от града. "Още при първата вълна на COVID-19 се забеляза тенденция на завръщане в селата. Пандемията е катализатор и тя накара много българи да сменят начина си на живот. Хора с престижни професии, които са спестили някакви пари, в един момент решават, че вече не искат да са част от тази матрица на Запад.
Видели са пробойни в системата там и затова се завръщат у нас, като предпочитат селата", коментира Борисов. Изискванията на хората пък са за къщи с минимум декар площ със свободно пространство и зелени зони около тях.
"Има бум на строителството на нови къщи, както и възобновяване на стари най-вече около София, Варна, Търново, Ловеч, Троян. Все още е по-слаб интересът към имоти в Северозапада, като причината е по-високата битова престъпност", обясни Борисов. Според него българите, които се връщат у нас, го правят напълно осъзнато и решението им било трайно. Повечето от тях заявявали, че си вземат еднопосочен билет. Така, за разлика от миналото, по времето на комунизма, когато в селата се заселваха предимно пенсионери, сега тенденцията е там да живеят млади и активни хора, които искат да стартират бизнес или да работят дистанционно.
"Селските ни региони имат един голям плюс и той е, че имат интернет. Това позволява дистанционна работа. Има вече и доста журналисти, които работят дистанционно в селата", каза още Борисов. Повечето от хората пък предпочитали да се занимават с биоземеделие не толкова от икономическа гледна точка, а заради здравословния начин на живот. Търсели загубената връзка с природата.
"Когато имаш градина и отглеждаш зеленчуци и плодове, имаш физическо разтоварване. Тогава нямаш нужда от фитнес, но е и гаранция за чиста храна. За щастие нашите села не са замърсени както тези в западните страни заради индустриализацията", каза още Борислав Борисов. От асоциацията от години провеждат менторска програма за завръщане на хората по селата. Борисов обясни, че когато някой иска да закупи имот, му разясняват плюсовете и минусите в региона.
"Това лято правихме турове по заселвания на различни семейства в региона на Велико Търново. Всички си купиха къщи с дворове между 2-5 декара. Някои пък, които имат добри финансови възможности, правят комбинирани варианти. По този начин живеят на село, но вземат апартамент под наем в близкия град при нужда за работата им. Затова казах, че това са активни хора, които търсят промяна в стила на живот. Няма нищо общо с миналото, когато кръчмите по селата бяха пълни с пенсионери", заяви Борисов. Според него вече има разцвет на българските села и тенденцията е осезаема.
Български бургер - лесна и вкусна рецепта с любими родни вкусове
Как да се справим с безсънието без лекарства - работещи навици за по-добър сън
Тръмп се отметна за убийството на 171 момичета с „ирански“ Томахоук
Лесна и бърза българска рецепта за сирене по шопски на фурна
Пролетна диета за бързо влизане във форма - лек режим за повече енергия
Иран след заплахите на Тръмп: Гответе се за 200 долара за барел
Не изхвърляйте старите тениски - ето как да ги превърнете в нещо полезно
Класическа рецепта за пълнени чушки с кайма и ориз - вкус от българската кухня
Търговци и граждани, внимавайте: На касата ми върнаха старо левче вместо евро
Плащат 25 000 евро на млади хора, за да си хвърлят доброволно шофьорската книжка
Скандал след Левски - Локо Пд, Крушарски бесен за дузпата
Преслава показа новото си Ферари - лъскав звяр за стотици хиляди (СНИМКА)

Що се отнася до селата при презряния комунизъм там имаше живот и пари...на студентските бригади бях учуден от благосъстоянието на хората...сега е погром...
Сериозна поддръжка искат.
На село работата никога не свършва и е 24 часа на ден. А пък био-земеделието и био-животновъдството колко работа иска... Може би под 1% от тези трансфери са успешни. Вижте IT-селото в родопите, което се провали с гръм и трясък още на втория месец.