Борисов прати Каракачанов в парламента да обяснява за конфликта с Македония – имал ангажименти
От БСП не са доволни - внасят официално искане за изслушване на министър-председателя
Премиерът Бойко Борисов отново отказа да се яви в парламента. Той бе призован от БСП в лицето на Кристиан Вигенин да даде обяснение за развитието на конфликта със Северна Македония във връзка с началото на преговорите за приемането на съседната държава в Европейския съюз.
Вигенин даде опция, ако Борисов е зает, в парламента да пристигне външният министър Екатерина Захариева. Председателят на Народното събрание (НС) Цвета Караянчева отговори, че ще уведоми премиера за желанието на БСП.
В парламента обаче се появи вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Той заяви, че бил натоварен от министър-председателя да даде обяснение в НС вместо него. По думите на Каракачанов, Бойко Борисов имал ангажименти.
Правителствената пресслужба днес не е анонсирала събития, в които да участва премиерът.
Каракачанов обясни и че Екатерина Захариева е в задгранична командировка. Той увери, че българското правителство не е притискано от външни фактори да прави компромис по казуса „Северна Македония“.
Кристиан Вигенин отговори, че в БСП са очаквали да се яви министър-председателят. Затова те днес щели да внесат официално искане за изслушване на Бойко Борисов.
Заплати и имоти: Колко години трябва да работим неуморно, за да си купим дом в Стара Загора, София и Варна
Канят на обществено обсъждане за визията на Стария Несебър
Каква е скритата причина за липсата на енергия
Камион се озова в канавката на АМ "Тракия", Динко от Ямбол се намеси
БАБХ свиква кризисен щаб заради огнища на шап в Гърция
Зеленски се оплака: Войната в Иран отклонява световното внимание от Украйна
Задържаха мъж в Търговище за закана за убийство към съпругата му
Прокуратурата разследва смъртта на 36-годишна жена в софийска болница
Великденски и коледни добавки ще има всяка година, решиха депутатите
Парламентът прие пенсионерите да получават добавки два пъти годишно
Утре ще се проведе концертът на майсторския клас по цигулка на фестивала Солисими
Насред нивата спира джипка, шофьорът остава в колата, а от дясната врата се слиза агрономът и почти веднага затъва до колене в калта. Една баба поглежда шофьорчето, поглежда окаляният агроном и не се стърпява и се провиква:
- Момчееее, що не учи още малко да станеш шофьор бре!
Да бе! А Борисов дори няма очи да отиде в парламента
- Първо, в страната трайно е установен властови модел, който въпреки фасадната си "демократичност" по самия си генезис не предполага представителност и демократично управление, като действащата парламентарно-политическа инфраструктура има за задача да прикрива, а не да разкрива реалните субекти и механизми за генериране и упражняване на власт. Този модел обслужва установената през 90-те години социална матрица, нямаща нищо общо с приписваните й характеристики на "европейско", "модерно" и прочие папагалстващи клишета общество. Нещо повече, действена демокрация в България не може да има нито сега, нито в бъдеще, нито в началото на "прехода". И това не се дължи на нечия зла воля, както наивно се обяснява, а на самата обществена структура, в която пребиваваме. Ако впилите се във властта "елити" не представляват реалните интереси на тези, които са ги изпратили там - те не биха оцелели и ден. А ако те представляват тези интереси, те не могат да представляват интересите на нещото, известно популярно като "народа". От друга страна, ако "народът", особено в сегашното му насипно социално агрегатно състояние, бъде дори хипотетично допуснат до властта, това ще бъде началото на края на каквото и да е цивилизовано общество, дори в сегашния му уродлив гротесков вид. За да има действен парламентаризъм, трябва да има социална инфраструктура, генерираща обществени групи, които да виждат в парламента и политическите партии реално средство за изява и реализация на свои интереси. Нищо такова няма у нас. Ето защо Народното събрание, "лявото" и "дясното" ще продължат да служат само като удобен гръмоотвод за гнева на не особено интелигентната електорална "публика", която хабер си няма за реалните механизми, генериращи властови и прочие ресурси.
Второ, моделът има за задача да стабилизира, охранява и валидизира резултатите от присвояване на икономическите активи в хода на "Великата криминална революция" (по думите на Ст. Говорухин). Тази "революция" стана с цената на деиндустриализация на българската икономика, имплозия на късното социалистическо общество, социална декласация на населението и пресичане на химерата "средна класа" в зародиш. За т.нар. "граждани", лишени от икономически и обществени шансове, не се предвижда никаква друга роля, освен тази на масовка в този процес, участвайки в поредните индуцирани цикли на вътрешновидова олигархическа кланова борба. Социалната матрица, изкристализирала в годините на "прехода", очертава едно сурово обществено построение с ясен властови връх, концентрирал монопола върху икономическите ресурси, властовите и информационни възможности и влязъл в убийствена осмоза с пауперизираното и вторично варваризирано социално образувание, наречено българско "общество".