Борисов прати Каракачанов в парламента да обяснява за конфликта с Македония – имал ангажименти
От БСП не са доволни - внасят официално искане за изслушване на министър-председателя
Премиерът Бойко Борисов отново отказа да се яви в парламента. Той бе призован от БСП в лицето на Кристиан Вигенин да даде обяснение за развитието на конфликта със Северна Македония във връзка с началото на преговорите за приемането на съседната държава в Европейския съюз.
Вигенин даде опция, ако Борисов е зает, в парламента да пристигне външният министър Екатерина Захариева. Председателят на Народното събрание (НС) Цвета Караянчева отговори, че ще уведоми премиера за желанието на БСП.
В парламента обаче се появи вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов.
Той заяви, че бил натоварен от министър-председателя да даде обяснение в НС вместо него. По думите на Каракачанов, Бойко Борисов имал ангажименти.
Правителствената пресслужба днес не е анонсирала събития, в които да участва премиерът.
Каракачанов обясни и че Екатерина Захариева е в задгранична командировка. Той увери, че българското правителство не е притискано от външни фактори да прави компромис по казуса „Северна Македония“.
Кристиан Вигенин отговори, че в БСП са очаквали да се яви министър-председателят. Затова те днес щели да внесат официално искане за изслушване на Бойко Борисов.
Бавят Бюджет 2026 заради санкциите срещу „Лукойл“? Заради тях приходите намаляват с 1 млрд. евро
Бърз трик за по-лесно заспиване
Всички ли мразят Слави? Тв водещият с безпрецедентен ход във фейсбук
Безпрецедентна ситуация в Биг Брадър
Насред нивата спира джипка, шофьорът остава в колата, а от дясната врата се слиза агрономът и почти веднага затъва до колене в калта. Една баба поглежда шофьорчето, поглежда окаляният агроном и не се стърпява и се провиква:
- Момчееее, що не учи още малко да станеш шофьор бре!
Да бе! А Борисов дори няма очи да отиде в парламента
- Първо, в страната трайно е установен властови модел, който въпреки фасадната си "демократичност" по самия си генезис не предполага представителност и демократично управление, като действащата парламентарно-политическа инфраструктура има за задача да прикрива, а не да разкрива реалните субекти и механизми за генериране и упражняване на власт. Този модел обслужва установената през 90-те години социална матрица, нямаща нищо общо с приписваните й характеристики на "европейско", "модерно" и прочие папагалстващи клишета общество. Нещо повече, действена демокрация в България не може да има нито сега, нито в бъдеще, нито в началото на "прехода". И това не се дължи на нечия зла воля, както наивно се обяснява, а на самата обществена структура, в която пребиваваме. Ако впилите се във властта "елити" не представляват реалните интереси на тези, които са ги изпратили там - те не биха оцелели и ден. А ако те представляват тези интереси, те не могат да представляват интересите на нещото, известно популярно като "народа". От друга страна, ако "народът", особено в сегашното му насипно социално агрегатно състояние, бъде дори хипотетично допуснат до властта, това ще бъде началото на края на каквото и да е цивилизовано общество, дори в сегашния му уродлив гротесков вид. За да има действен парламентаризъм, трябва да има социална инфраструктура, генерираща обществени групи, които да виждат в парламента и политическите партии реално средство за изява и реализация на свои интереси. Нищо такова няма у нас. Ето защо Народното събрание, "лявото" и "дясното" ще продължат да служат само като удобен гръмоотвод за гнева на не особено интелигентната електорална "публика", която хабер си няма за реалните механизми, генериращи властови и прочие ресурси.
Второ, моделът има за задача да стабилизира, охранява и валидизира резултатите от присвояване на икономическите активи в хода на "Великата криминална революция" (по думите на Ст. Говорухин). Тази "революция" стана с цената на деиндустриализация на българската икономика, имплозия на късното социалистическо общество, социална декласация на населението и пресичане на химерата "средна класа" в зародиш. За т.нар. "граждани", лишени от икономически и обществени шансове, не се предвижда никаква друга роля, освен тази на масовка в този процес, участвайки в поредните индуцирани цикли на вътрешновидова олигархическа кланова борба. Социалната матрица, изкристализирала в годините на "прехода", очертава едно сурово обществено построение с ясен властови връх, концентрирал монопола върху икономическите ресурси, властовите и информационни възможности и влязъл в убийствена осмоза с пауперизираното и вторично варваризирано социално образувание, наречено българско "общество".