„Приятно ми е, ИВА“ -  на театър 199 пристига в Бургас  като хапче „антистрес“, хапче „ радост и кураж“

На 25  септември,  от 20 часа, в двора на Флората в Бургас, зрителите ще имат щастието да гледат отличения с две награди „Икар“ , авторски спектакъл на Ива Тодорова.  Тя беше любезна да сподели някои свои размисли.

- Ива, бихте ли разказали нещо за себе си?

- Първо, много се радвам, че ще играя в Бургас. За втори път това лято ще играем на сцена Флора, в естествен декор на морската градина, не знам дали има по-добро място за този спектакъл. Всеизвестна истина е, че Бургас е един от най-хубавите градове в България. Имам много приятели там, като малка баба ми ме изпращаше цяло лято при нейна приятелка с две деца и се спуквахме от игри. Та това мога да кажа за себе си – играта е моята сила. Всичко превръщам в игра и така преодолявам и най-трудните моменти в живота си, сякаш са на игра. А за хрониката имам и късмет, защото завърших актьорско при най-добрия екип за времето – проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев. На какво са ме научили те – публиката ще прецени сама, само ще спомена един от заветите на Коко – „Актьорът трябва да стига до абсурд, но това изисква висока културна хигиена и вкус, развивайте вкус!”

- Как се роди идеята за спектакъла?

- Не знам. Сякаш винаги съм носила такава идея да направя представление за живота между две държави, между две професии, между два свята – този на фантазията и на реалността, защото за мен реалният свят и живот в пъти надминават онова, което може да роди нашата мила фантазия. Аз си мислех, че съм написала трагедия, а хората се скъсват от смях и си тръгват окрилени, че всеки живот има смисъл и си заслужава да се вгледаме в него. Да, аз разказвам една моя история, но идеята ми беше, публиката да си тръгва щастлива със собствения си живот и битки.

- Някои от темите в текста остават недоразвити. Може ли да се каже, че целият текст е едно недовършено изречение...( Като определението на Радичков за човека)  

- Абсолютно! Представлението регистрира един процес от последните 20 години на живота, в който неусетно или нарочно съм се въвличала. Но този процес е безкраен и той се нарича „опознай себе си”. Без претенции, без самозаблуди, или пък именно минавайки и през това, малко по малко откриваме кои сме реално. Разочароваме се от себе си, после постепенно се радваме, че сме именно такива, а и на всичкото отгоре имаме мощ и инструменти да се подобряваме.  Но трябва да знаем какво да подобряваме и това познание е път. И този път е колкото трагичен толкова и ужасно смешен. Особено, когато е на сцената, поставен под лупата на уважаемият зрител, комедията е неминуема. Публиката не можеш да я залъгваш със смешки, тя е строг ценител на добрата комедия.

Та най-вероятно ще продължа да дописвам изречението и към осемдесетата ми годишнина ще направя продължение на „Приятно ми е, Ива!”

- Какво искате да запомни зрителят от срещата си със спектакъла?

- Хората гледат представлението по няколко пъти, като хапче антистрес, хапче радост, хапче кураж и кой знае още какво вълшебно „люкарство”, както казва Пипи се крие в едно представление. Имаше едно момиче, което ми писа, че след „Приятно ми е, Ива!” нейният приятел й е предложил брак. Аз нямам конкретни цели какво да оставя в публиката, за мен самото изкуството е вдъхновяващо, надявам се и за публиката да е такъв този спектакъл.

- Спектакълът е отличен с две награди „ Икар“ – за главна женска роля и за драматургичен текст. Промениха ли Ви стличията?

- Наградите са голяма радост и признание, но и голяма отговорност. Създават очаквания, а очакванията обикновено затрудняват живота ни. Предпочитам хората да идват в залите без голяма кошница, но с отворени сърца. Тогава се случва магия.