Данъчно бягство в лукса: Защо все повече предприемачи отиват в Дубай

Ключови думи: Дубай, бизнес, данъчен рай

Яхтата се люшка в Персийския залив. На палубата се чува смях. Музиката кара дървените подове да вибрират. Чаши със шампанско звънят. Дирк Кройтер седи на една от кремавите пейки на палубата и гледа към кристално чистата вода. Ръкавите на ризата му са завити нагоре, слънчевите очила са вдигнати в косата, бос е, пише Инвестор.

Колега го е поканил на разходката с лодка този понеделник следобед. Има и 14 други бизнес партньори или служители. Пекат се на палубата, плуват или говорят за бизнес идеи. През този ден през февруари все още има място за професионални съвети между закуските и готините напитки. Как можете да спестите още повече данъци? Коя сметка ще излезе най-добре? Къде си струва да се основе компания?

Кройтер използва пръста си, за да нарисува структура на компанията в синьото небе на Дубай. Това, което рисува във въздуха, е неговият холдинг на хартия. Структурата на компанията надхвърля националните граници до района на Рурска област, на почти 5000 километра по въздуха.

Там в Бохум се намира Exzentertower, една от най-футуристичните офис сгради в региона. Три подредени блока, всички от стъкло и усукани. Тук могат да бъдат намерени множество компании, две от които принадлежат на Кройтер: VerlagsGmbH и OnlineMarketingGmbH. Чрез първата той организира и продава семинари, лекции и книги за продажби. С помощта на втората той съветва компаниите за тяхната маркетингова концепция.

Компаниите на Кройтер генерират приходи в двуцифрения милион диапазон и са на печалба. Тя обаче не може да бъде разпределена, защото това би довело до високи данъци. Вместо това Кройтер ги вкарва в родителско ООД, което също е базиран в Бохум. „Това е моята касичка с пари. Мога да работя с парите там и докато те не се изплащат, не плащам никакви данъци", обяснява Кройтер.

По-точно казано данъкът върху капиталовата печалба не се отнася за него, но компаниите му все още трябва да плащат 15 процента корпоративен данък и 5,5 процента солидарна надбавка. Парите отиват директно в данъчната служба. За да финансира живота си в Дубай, Кройтер основава местна компания, която му изплаща стотици хиляди евро без данъци: Aijman Freezone Company.

Обединените арабски емирства (ОАЕ) предлагат пазарен достъп до региона на Персийския залив и освобождаване от данъци за всички. Няма данък върху доходите или корпоративен данък. Докато тежестта на данъците и осигурителните вноски за средния работодател в Германия бе 49,5 процента през 2018 г. според ОИСР, тя отпада напълно в Дубай. Общо 1000 германски компании са се установили в емирствата от края на финансовата криза досега.

Страната може да си го позволи - тя е една от най-богатите на петрол държави в света. А от компаниите, преместени по данъчни причини, Дубай не печели от данъци, а от други приходи. Така например лицензионна система прехвърля пари в държавните каси: За да може дадена организация да работи като компания, трябва да се купуват и подновяват ежегодно лицензи за търговия. Те струват между 3500 и 12 000 евро.

Компанията Freezone, избрана от предприемача Kreuter, е една от трите добре известни форми на компании в емирствата, наред с Offshore Company и Mainland Company. Този тип фирми са предназначени за компании, които искат да се възползват от данъчните облекчения и търгуват само с чуждестранни компании.

Само емирството Дубай, площта на което е 10 пъти по-голяма от тази на българската столица София, е разделено на повече от 20 зони за свободна търговия. Някои от тях са насочени директно към специфични отрасли като Dubai Internet City (DIC) и Dubai International Financial Centre (DIFC). Други са принципно отворени за всички сектори на икономиката, като Dubai Multi Commodities Center (DMCC). В свободните зони компаниите не плащат данъци и компанията може да остане 100 процента собственост на предприемача. Само лицензите трябва да се подновяват ежегодно.

Кройтер начислява хонорарите за своите консултантски услуги, изплащани от неговата Aijman Freezone Company в Дубай - тази стъпка наистина е без данък. Компанията Aijman Freezone Company издава фактура за 10 000 евро на доклад на VerlagsGmbH в Бохум. Кройтер дава 60 до 80 доклада годишно. Щедър доход за луксозния живот в Дубай.

Но не 100 процента от парите пристигат в Дубай. Германското ООД запазва 15 процента от хонорара и ги прехвърля директно в данъчната служба. Тази фиксирана данъчна ставка се дължи от хора и чуждестранни компании, които предлагат поддържащи роли в Германия, и е много по-изгодна от данъка върху дохода, който може да възлиза на до 45 процента от дохода. „Но аз не съм данъчен беглец, както повечето хора мислят", обяснява Кройтер на палубата на яхтата.

В Германия данъчен инспектор разглежда нарисуваната структура на компанията. Той работи за една от големите германски федерални провинции и затова иска да остане анонимен. „Разбира се, целият процес мирише на печалба, местена към данъчен рай“, преценява той, „но абсолютно сериозен отговор е, разбира се, труден с тази данъчна отдалечена диагноза“.

Данъчен експерт от частния сектор, който също не иска името му да се споменава в медиите, не вижда непременно преместване на печалбата в конструкцията на Кройтер. „Ако едно ООД плаща 15 процента данък, удържан при източника в Германия, веднага щом извърши плащания към компанията в Дубай, това може да бъде обхванато от закона“, обяснява той.

Данъчният консултант Ралф Вайскопф също се занимава много с оценката на данъчното законодателство на компаниите, които се местят в Дубай, и вече е консултирал множество фирми по този въпрос. Той е на мнението на данъчния експерт от частния сектор.

„Но наистина това не може да работи по този начин", обяснява той. „Съответният параграф, според който данъчното облагане вероятно ще се прилага тук, не трябва изрично да се използва за лекции и семинари". В обратния случай това би означавало, че семинарните услуги на Кройтер всъщност ще бъдат облагани с нормален данък върху дохода.

360 000 евро на китката

Коко Петков се ухилва и отваря вратата към споделеното работно пространство и ни кани вътре. В черни къси панталони и тениска, 39-годишният ни разхожда през помещенията на новата си компания, която той основава само преди два дни в Дубай.

Петков е в бизнеса с акции и продава софтуер, за който се предполага, че с негова помощ купувачите ще спрат да трупат загуби на фондовия пазар. Откриването премина гладко и без проблеми с банката или властите.

За Петков почти се самоподразбира защо е напуснал Германия преди пет години: „Данъците са, разбира се, една от основните причини“, казва той през смях. Той е затворил едноличната си фирма в Германия и напълно я отрегистрирва, преди да се премести в Дубай и да възстанови всичко. Оттогава той печели парите си предимно онлайн и печели „толкова много, че не си струва да живееш в Германия“.

Петков обяснява изчислението си, като използва примера на новата компания: в годината на основаването си той е изхарчил 70 000 евро. Сумата е съставена от 50 000 евро наем, 5000 евро лицензна такса и еднократни разходи за основаване, като виза. От втората година нататък разходите остават постоянни: 50 000 евро наем и 5000 евро лицензна такса, останалото се пропуска.

„А ако спечеля един милион евро в Германия, например, вече ще плащам 400 000 евро данъци", казва Петков и свива рамене. Така че решението е било взето бързо.

„Междувременно вече не изчислявам колко продажби и печалба реализирам. Защото с печалба от над 500 000 евро можете да живеете красив живот - включително в лукс. Вдига дясната си ръка и посочва дебелия часовник с диаманти.

„Това е Richard Mille 11-03", обяснява той. „Струва 360 000 евро. Мога да го нося само тук, в Дубай", казва той. За пътуванията си до Германия той трябва да свали скъпото бижу, иначе ще му наложат данъци - на германската митница.

Кристоф Траутфетер от мрежата за данъчно правосъдие гледа на Дубай критично. Той отива още по-далеч и подозира, в допълнение към структурите на легалната компания в Емирствата има „цяла общност от избягващи данъци, измамници и оператори на данъчни схеми“.

Невероятно малко информация се предава от ОАЕ, общо само 915 набора от данни годишно. Швейцария, от друга страна, предава 746 000, Сингапур най-малко 26 620. Според Траутфетер Дубай процъфтява „като алтернатива за европейските данъчни бежанци" след отпадането на швейцарската банкова тайна.

Изключително либералните икономически политики съсредоточиха вниманието на министрите на финансите на ЕС върху ОАЕ, през 2017 г. те бяха добавени в списъка на несъдействащите държави за данъчни цели. ЕС отчете, че Емирствата не правят достатъчно, за да избегнат укриването на данъци и не сътрудничат. Резултатът: по-строг контрол върху транзакциите с ЕС.

Натискът оказа влияние, през 2019 г. ОАЕ успяха да отпаднат от списъка, защото се съгласиха на по-строги регулации и обмен на информация с други страни.

Оттогава пазарът е доминиран от строги регулации, банките разглеждат фирмите по-отблизо, поставят под въпрос бизнес моделите и внезапно затварят сметки на фирми. „Дубай иска да подобри имиджа си и това струва на компаниите време и нерви“, обяснява Оливър Оемс, управляващ директор на Германско-емирската търговско-промишлена палата. Той седи в остъкления си ъглов офис на 27-ия етаж и гледа над Дубай. Тук се виждат футуристични небостъргачи, появяват се нови офисни квартали.

Оемс познава историите на много германски предприемачи тук. Някои от тях сега изпадат в затруднения поради строги разпоредби, например, защото банката не осребрява чековете, ако подписът е твърде неточен или корпоративните сметки внезапно се замразяват, ако банката не разбира бизнес модела.

„Ако преди това емирството беше може би малко прекалено либерално, то сега на много места реагира прекалено силно“, казва Оемс. Предприемачите, които познава той, правели честен бизнес, а не просто такъв от типа на пощенската кутия. Основните причини за създаването на компания в Емирствата са доброто място за правене на бизнес и достъпът до региона на Персийския залив. "Според мен никоя компания не идва в Дубай само за да пести от данъци“, смята той.

Срещу принципа на социалната държава

„Всички сме тук заради концепцията за изпълнение“, казва Кройтер и натиска слънчевите очила на носа си. Яхтата вече е закотвена на известно разстояние от прочутия палмов остров с директна гледка към луксозния хотел Atlantis, The Palm. Кройтер се е устроил удобно на палубата и се пече на слънцето. „Успехът не винаги се възнаграждава в Германия, но той се възнаграждава в Дубай“, казва той.

На борда всички са единодушни, че германският принцип на социалното осигуряване стои на пътя на финансовия успех. Тези, които печелят много, трябва да се откажат от много, в крайна сметка не им остава нищо. „А парите след това се влагат в проекти като Щутгарт 21 или Берлинското летище, не искам да подкрепям това“, казва Кройтер.

Затова се мести в Дубай с приятелката си преди две години и вече не плаща данъци - поне в Емирствата. Тъй като излизането от Германия не означава автоматично, че избягва германското данъчно задължение.

Според Закона за данъка върху доходите „физическите лица, които имат постоянно местожителство или обичайно местожителство в Германия“, подлежат на неограничен данък върху доходите в Германия. Въпреки това, преминавайки в ОАЕ, държава с ниски данъци, държавата ще облага целия вътрешен за страната доход на предприемача за още десет години.

Компаниите, които остават в Германия, все още подлежат на облагане с германски данък. Местенето на фирмата в чужбина не е непременно по-евтино, защото тук избягвате данъчното задължение в Германия, но преместването означава, че скритите резерви се облагат с данък, без всъщност да бъдат продадени.

Кройтер е потърсил съвет от агенция, която е препоръчала да основе компания в Аджман, едно от Емирствата в ОАЕ. „Изобщо нямах идея и от Германия всичко така или иначе изглеждаше еднакво“, обяснява той. „Затова основах компанията си в предложеното емирство, което беше първата грешка“, допълва Кройтер.

Било тромаво да пътува напред-назад между мястото на пребиваване му в Дубай и централата на компанията в Айджман всеки ден. Освен това заявлението за EmiratesID, пластмасова карта, която служи за идентификация и съдържа визата, отнема невероятно много време. „Познавам хора, които идват в Дубай в петък и имат своя EmiratesID в понеделник. На мен ми отне 13 месеца. Заради моята агенция“.

Много от тези агенции са се специализирали в преместването на европейски предприемачи. Те рекламират в своите онлайн портали с „всестранни пакети“, които например предлагат безпроблемното създаване на офшорна компания за малко под 3000 евро.

Някой, който предлага много повече, е Марк Шипке. Бизнес съветникът е в дънки, маратонки Prada и бяла риза на Ralph Lauren в зоната за срещи в Burj Khalifa - зона, недостъпна за туристите.

Шипке пътува до Дубай, за да открие две компании. „Но разликата между мен и много други онлайн предложения е, че платих „обучението си“ и помагам на други хора да избегнат тези грешки“, казва той. „Уточнявам дали те могат да работят с местната структура на компанията си и се чувстват комфортно преди да ги преместя в Емирствата“.

Много други компании просто ще приберат парите и ще оставят компаниите на клиентите си в грешната свободна зона и без банкови данни. Шипке остава докрай и регистрира клиентите си лично при арабските власти. „Защото това просто изисква много ноу-хау и правилни взаимоотношения“, обяснява той.

На борда на яхтата сега всички сами познават малките трикове и фокуси. Съседът на Кройтер кимва и се хили - той също овладява тази игра. Работил е като полицейски служител, преди да открие охранителна компания в Австрия. „Въпреки че се получи чудесно, почти не печелих“, обяснява той. След това заминал за Дубай. Оттогава той тренира на плажа всяка сутрин и работи „по няколко часа вечер“. Качеството на живота е много по-високо, въпреки че никой не плаща данъци. „Нещо наистина се обърква в Германия и Австрия“, обяснява той.

Междувременно до осем компании от различни страни са част от корпоративната му структура, включително в Емирствата. Той обаче също не иска името му да се споменава в медиите. Така било по-добре, защото границата между законните методи за спестяване на данъци и съмнителните трансфери на печалби изглежда се размиват, поне в някои случаи.

Никой не се тревожи за това на палубата. „Ако тук го направите по правилния начин, наистина можете да живеете много добре в емирствата", обяснява Кройтер и посочва палмовия остров в далечината. „Живях там доскоро.“ Сега жена му и той се преместили. Малко по-централен, но също толкова изключителен адрес: Burj Khalifa, 80-ия етаж - символът на града.

По материал на Handelsblatt, превод: Инвестор