10 незабравими цитата от „Пипи Дългото чорапче“

Ключови думи: Пипи Дългото чорапче, цитати

„Не си имал истинско детство, ако не можеш да я познаеш!“. Този текст може да видим на колаж със снимката на Пипи Дългото чорапче, споделен във Facebook. Отдолу има коментари от сорта: „Че кой не я знае?“. И като се замислим, момиченцето с рижава коса, сплетена на две плитки, с лунички по лицето, закърпен гащеризон и шарени чорапи, е един от най-разпознаваемите образи от детски книжки. А знаете ли преди колко години е създаден той?

„Скъпи приятели, при вас идва едно шведско момиче, което се казва Пипи Дългото чорапче. Тя е доста чудата, но аз се надявам, че въпреки това вие ще я обикнете. Пипи живее съвсем сама в една стара къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито татко, но това ни най-малко не я тревожи, защото си има кон и маймунка, а в съседната къща живеят две нейни другарчета – Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света“. По този начин писателката Астрид Линдгрен представя за първи път своята книга и героиня, с която са израснали много поколения.

Можете ли да си представите, че днес усмихнатата Пипи става на 75 години? Истина е! На 21 май 1945 година авторката подарява своя ръкопис за Пипи Дългото чорапче на дъщеря си. тогава тя става на 10 години и нейната майка иска да я зарадва с уникален подарък. Именно малката Карин измисля персонажа Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче.

„Пипи Дългото чорапче“ е първата книга, написана от Астрид Линдгрен. Тя продължава да се преиздава и до днес, като я има на над 90 езика. След нея излизат „Пипи се качва на кораба“ (1946) и „Пипи в южните морета“ (1948), пише Tialoto.bg

В България книгата е отпечатана през 1968 г. Тогава читателите могат да се докоснат само до приключенията на рижавото момиченце само от първото издание. По-късно са включени 24 от 32 глави от другите две части, с което българите не могат да прочетат всичко за въображаемия свят на Пипилота. Най-новите издания вече предлагат и трите части в една.

По случай рождения ден на Пипи събрахме 10 незабравими нейни цитата, с които ще се върнете в детството:

„Но, Пипи, каза Томи, – можеш ли да свириш на пиано?
– Отде ще знам дали мога, като никога не съм опитвала – отвърна Пипи. А трябва да ти кажа, Томи, че за да се научиш да свириш на пиано без пиано, са необходими страшно много упражнения“

***

„– Какво пише там? – заинтересува се Пипи.
– Пише: „Страдате ли от лунички?“ – обясни ѝ Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше възрастна дама. Пипи тръгна право към нея.
– Не! – заяви решително тя.
– Какво обичаш? – попита дамата.
– Не! – повтори Пипи.
– Не разбирам, какво искаш да кажеш – учуди се дамата.
– Не, съвсем не страдам от лунички! – заяви Пипи.
Едва сега дамата проумя, но когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
– Но, мило дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
– Ами, че да! – отвърна Пипи. – Но не страдам от тях, а си ги харесвам!“
„Най-важното за малките деца е да знаят ред. Особено, ако сами си го определят“

***

„Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и баща, който е негърски крал, а самата цял живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш как да се държиш в училище сред всичките тия ябълки и таралежи“

***

„То наистина не си заслужава – каза Пипи. – Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. – Пък и не умеят да си играят – отбеляза Аника. – Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш!
– Кой е казал, че трябва, възрази Пипи. – Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат“

***

„Тя продължи през дълбоките преспи, които ѝ стигаха чак до кръста. Конят я следваше послушно.
– Но помисли само колко ще ти е студено – каза Томи: – След като толкова дълго време не е палено.
– Ами! – отвърна Пипи. – Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.“

***
„Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите“

***
„Защо вървя заднишком ли? – възкликна Пипи – Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си иска?“

***

„Да, много е грозно да се лъже. Но понякога забравям това, разбираш ли?“