Сестра Мария Николова от УМБАЛ - Бургас: Аз съм легитимен синдикален лидер и не бягам от отговорност!

Ключови думи: инфекциозно отделение, мария николова, синдикален лидер, обидена

Синдикалният лидер в УМБАЛ-Бургас Мария Николова се свърза с редакцията ни, за да съобщи, че е засегната от информацията, която Флагман.бг публикува след сигнал на нейни колеги. Според тях тя се е самопровъзгласила за синдикален лидер и търсела причини, за да не бъде командирована в Инфекциозното отделение, където лекуват пациентите с коронавирус. Николова ни изпрати документи, които доказват, че е легитимен синдикален лидер, както и нейни писма до ръководството на болницата, в които казва, че за нея ще бъде чест и привилегия да помогне на колегите си от Инфекциозното отделение.

Катарзис! Дезертьорката от Спешното на УМБАЛ-Бургас сама се командирова на първа линия при инфекционистите

Ето и позицията на Николова:

Във връзка с твърдението, че съм "се самопровъзгласила за синдикален лидер", Ви предоставям Удостоверение за представителност и легитимност, като председател на СО на СБМС към УМБАЛ Бургас АД гр. Бургас, което потвърждава избирането ми като такъв по надлежния ред.

Във връзка с командироването ми в Инфекциозното отделение на болницата, Ви предоставям писма, написани от мен до Главната медицинска сестра и Изпълнителния директор на УМБАЛ Бургас АД, в които ясно изразявам  мнението си, че за мен е чест и привилегия във време като това да помогна на колегите си от отделението.

Относно внушението, че не съм добър пример за колегите като синдикалист: напротив, именно с прилежната си и навременна кореспонденцията от създаването на синдикалната секция в болницата през м.01.2020 г. и етичното си поведението си към ръководството показвам на останалите, как да отстояват правата си на работното място и да водят добър диалог с работодателя си- мога да Ви предоставя писмени доказателства за това.

Колкото до откровената лъжа, че съм си измислила заболяване: за здравословното си състояние отново имам необходимите медицински документи и затова в писмата си до ръководството на болницата съм задала конкретни факти и въпроси, свързани с него. Професионалната етика изисква медицинският работник да е напълно наясно със своето състояние, докато упражнява дълга си да се грижи за другите. И това, че въпреки опасенията за собственото ми здраве, съм приела назначението си и вече работя в Инфекциозното отделение, е факт - достоен за уважение, а не за обидна ирония.

Докато статията Ви се позовава на данни от анонимен, цитирам: "свой източник", аз винаги съм заставала с името и лицето си в публичното пространство. 

Считам, че с публикуваното на този материал от Вашата медия да се посегне на моите чест, достойнство и добро име,  които българската Конституция изрично поставя под защита. Би следвало да сте наясно, че според чл.148 от НК, отправянето на публични обиди, разпространени чрез печатно произведение или по друг начин, е наказуемо деяние.

А „Добро име струва повече от скъпоценно миро” е казал един древен мъдрец преди хиляди години в Екл.7:1. Защото доброто име се гради с много усилия и в течение години, а е толкова лесно да се опетни – от такава една статия.

Ето защо очаквам да получа публично извинение по всяко от неверните и обидни твърдения за мен, преди да потърся правна защита в съда.

Освен това, бих искала да Ви обърна внимание и на друг съществен аспект от Вашата отговорност като медия – не само към отделната личност, но и към цялото медицинско съсловие и към обществото ни. В този материал не е потърсена другата гледна точка, няма задълбочен анализ на действителните и трупани с години проблеми в работата на  медицинските сестри. Търси се евтин скандал по слухове от безименни източници и се провокира противопоставяне между колеги и между ръководство и изпълнителни кадри. Нарушени са няколко от основополагащите принципи в Етичния кодекс на българските медии!  А във време на Пандемия, когато дефицитът на медицински сестри в България, а и по целия свят, придоби застрашителни размери, статии като тази никак не са уместни.  На кого е нужно нагнетяване на още повече негативизъм към медицинските сестри? И без друго сме изчезващ вид и- обезкуражени и уморени-  една по една напускаме системата. Това ли е нужно на обществото ни сега?