Актьорът Антон Радичев: Зет ми Богомил Грозев не постъпва почтено с мен. Пия по една ракийка срещу коронавируса

Ключови думи: Антон Радичев, богомил грозев, новини

Актьорът Антон Радичев – звезда от култовия филм „Оркестър без име“ и тв шоуто „Клуб НЛО“, през 2019-а отбеляза 45 години на сцената. Той е един от активно работещите пенсионери в гилдията и продължава да играе в спектакли на Народния театър.Страхува ли се от върлуващия коронавирус, какви мерки взема, за да се опази, и какво препоръчва на възрастните хора, Антон Радичев сподели пред „Ретро“.
 
- Г-н Радичев, страхувате ли се от върлуващия коронавирус?

- Нормално е като всеки човек да се притеснявам и аз. Обаче не се редя по опашки в магазините, не ходя да се запасявам. Мисля, че това е нормалното поведение. Някои пазаруват, презареждат се, после ще им се развали олиото. Всяко нещо си има срок на годност.

- Вие как се пазите?

- Редовно си мия ръцете, сега ще ходя да търся маски, дано да намеря, и така.

- А вярвате ли, че ракията бори вируса?

- Е, пийвам вечер по една ракийка (смее се). Не че вярвам, ама... Даже един приятел ми каза: „Що не си направиш греяна ракия?“ Е, защо да я правя греяна, все тая.

- Одобрявате ли въвеждането на извънредно положение в държавата?

- Нормално е. Даже малко са закъснели. Трябва да има извънредно положение. Онзи ден четох, че намерили четирима шофьори на тирове в някакво заведение. Това е безотговорно поведение. Нека да се направи всичко възможно срещу разпространяването на заразата. Въпреки че още не е дошъл пикът. Но дано се разминем.

- Мислите ли, че българите са способни да спазват правила, да имат чувство на отговорност не само към себе си, но и към другите, или надделява егоизмът?

- Мисля, че сега, като въведоха тези закони, свързани със затвор, с големи глоби за по 5 хил. лв., българинът вече ще се уплаши и няма да се правят глупости. Егоизмът може и да надделява у някои, но българинът е така устроен, че когато има заплаха от затвор и когато трябва да плаща пари, той вече забравя за своя егоизъм, започва да се притеснява и да действа по друг начин. Защото единственото нещо, което стряска, са парите. Даже не става въпрос толкова и за затвора. Парите са това, което го стяга и го притеснява българина.

- Като любимец на публиката какво бихте посъветвали хората, особено възрастните, които са най-застрашени?

- Да не излизат, да не ходят да пазаруват по магазините, да не посещават поликлиниката, като усетят най-малкото нещо. А да се обадят на личния лекар. Това е най-важното. И оттам нататък да се действа, ако е необходимо, да се изпрати кола и т. н. За да може да се предотврати разнасянето на вируса.

- Някои по-млади актьори, които са на граждански договори в театрите, се оплакаха, че този месец няма да могат да си платят сметките и държавата трябва да ги подпомогне...

- И аз съм така в Народния театър, вече започнах 46-ата година на сцената. Вместо като мои доста по-възрастни колеги, които са на половин заплата, аз съм на хонорар. Защото така, като играя по-често, ще взимам повече пари, отколкото, ако съм на половин щат. Но сега при тези мерки срещу вируса няма да взимам хонорари изобщо. Но важното е в момента да се помогне на държавата и да се ограничи разпространението на заразата. Категорично трябваше да затворят театрите, защото иначе ще стане страшно. И това, дето щяха да се продават билети през едно място, не е сериозно. Ако има един болен човек в салона, той ще зарази сума ти други хора.

- Макар и да вземате хонорари, вие сте пенсионер, как се справяте с бита?

- Пенсията ми е малка, не ми стига, но добре, че още съм на сцената. Участвам и в доста пиеси в частния театъра на Искра Радева „Искри и сезони“, но и там паднаха представленията. Оправям се някак си. Аз не съм човек, който си позволява скъпи неща. Слагам малко бензин в колата, колкото да мога да се придвижвам до театъра и обратно. Преди това имах един мерцедес, махнах го, взех кола, която гори по-малко, и се оправям някак си. Да, пенсията ми е малка, не мога да се похваля. Пуснал съм молба в Министерството на културата за персонална пенсия, но вече няколко години нямам отговор оттам.

- Според мнозина отношението към пенсионерите у нас е несправедливо?

- Сигурно. Доста от тях вземат много малки пенсии, които за нищо не стигат – ток, парно, телефон, храна, лекарства – какво да платиш по-напред. Но хората в провинцията, на село, си гледат животинки, гледат си градини с домати, затварят си консерви и по този начин се оправят. А младите им помагат с някакви средства.

- Вълнува ли ви политиката?

- Не се вълнувам от политика. И мисля, че така е по-добре.

- Скоро бяхте в лечебен център в Павел баня, какви болежки имате?

- Когато намеря време и възможност, ходя в Павел баня, защото през 2010 г. ми направиха операция от дискова херния. Като отидох за първи път, видях едни млади здрави момчета и ги попитах защо са тук. И те страдали от дискова херния, но откакто идвали два пъти в годината по десет дни в Павел баня, нямали болки и забравили вече за проблема. Там се правят процедури с лечебна вода, но повече от половин час не трябва да се стои в нея. И тя не трябва да е много гореща, трябва да е 33-34 градуса, както е там. На мен ми правят по четири процедури на ден, традиционен и подводен масаж... След това се чувствам добре и затова ходя по два пъти в годината.

- В „Оркестър без име“ героя ви го цакаха с топла бира, с какво го цакат сега българина?

- Сега вече не цакат с топла бира, защото заведенията са частни и никой повече няма да им стъпи. Днес ни цакат с пенсиите, със сметките. Ето сега имам дело с „Топлофикация“.  Аз съм си изключил радиаторите, но са ми надписали сметките за тръбите. И без да ме питат, без да ме викат на съдебни дела, без да ми пращат съобщения, ме осъждат и ми слагат лихви. Изведнъж се оказа, че трябва да плащам хиляда левове, разноски за делата, за адвокати, ужас. Чакам да видим какво ще стане. Дали са ме на частен съдебен изпълнител, който ми стопира всички сметки в банката и там съм на минус. Само ми позволяват да си изтегля пенсията. А всички хонорари, които идват на банковата ми сметка, отиват при частния съдебен изпълнител и „Топлофикация“. Но то пък сега няма да има хонорари, така че... Наел съм си адвокат и ще видим.

- Неотдавна споделихте, че още не е решен въпросът с вече бившия ви зет – тв водещия Богомил Грозев, който е ипотекирал вашия апартамент, за да изтегли заем, но още не прехвърля ипотеката на свое име. Има ли вече развръзка на този казус?

- Не, не се е решил проблемът. Аз се притеснявам, защото всъщност живея в жилище на банката. То си е мое, събориха ни къщата едно време, дадоха ми това жилище и изведнъж ... Ами като си се развел с дъщеря ми, веднага реши този въпрос! Той ми каза още преди година и нещо: Другата седмица ти се обаждам, Тонка, и се разбираме с тебе, идвам, оправяме там нещата, прехвърлям си кредита. Аз говорих с майка му, тя каза, че е съгласна да прехвърлят ипотеката на някой от нейните апартаменти – тя притежава три. Но Богомил Грозев още нищо не е направил.

- Това почтено ли е?

- Не е почтено, разбира се, казал съм го хиляда пъти. Той си плаща така или иначе кредита. Но защо не го плащаш на някой от вашите апартаменти, а на моя апартамент, дето нямаш нищо общо вече нито с дъщеря ми, нито с мен, нито с никой.

- Според вас защо не го прави?

- Не мога да разбера. Купи си нови коли, ходи по чужбина да кара ски, насам-натам, изобщо харчи си пари достатъчно. Трябвали му 3 хиляди лева, за да прехвърли ипотеката на друг апартамент. Аз даже му предложих да му дам 3 хиляди лева пред нотариус, които той след време да ми ги върне и да се оправи тая работа. Той каза: „Не, не, аз ще си оправя нещата.“ Ама то вече станаха доста години. И така.