Красен Станчев: Загубите на ден са 50 милиона, фискалният резерв ще стигне за 140 дни
Трябва да се вземат мерки държавната и общинската администрация, териториалните администрации на централните органи, да работят. Само в строителството в момента подлежат на завършване 1500 сгради, коментира икономистът
До момента загубата е 50 милиона лева на ден, което означава, че целият фискален резерв стига за 140 дена. Но има загуби, които не се виждат. На ден т.нар. правителствени услуги, които са задължение на гражданите, са 151 хиляди. Това мнение изрази икономистът Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.
Между тях има неща, които са свързани с бизнеса – всякакви строителни разрешителни, свързани с ток, вода и прочее. Всичките тези неща в момента не работят, поради простата причина, че хората, които трябва да предоставят тези услуги, не работят. Трябва да се вземат мерки държавната и общинската администрация, териториалните администрации на централните органи, да работят. Само в строителството в момента подлежат на завършване 1500 сгради. Целият бизнес под риск е 4 милиарда и 800 милиона само в строителството, обясни той пред БНР.
Основният проблем на всяко разпределение в икономиката е дали отива при онези, които се нуждаят или към онези, които са по-организирани, подчерта Станчев пред БНР.
„Иначе се получава, че всеки дърпа чергата към себе си и се помага не на тези, които са най-много в нужда, а на тези, които са най-добре организирани, най-високо могат да говорят, имат право на първа брачна нощ с правителството.”
Икономистът не вижда да са обхванати най-рисковите групи. „Това в момента го няма. Очевидно е, че някои хора от циганските махали са по-бедни от боянските махали, но което получават циганските махали, е полицейско присъствие. Ясно е кои са рисковите групи.”
„Онова, което трябва да се направи, е да се даде дългосрочна перспектива и мерките - тези, които вече са започнали, да се разпределят във времето. /.../ В момента аз не виждам приоритизиране и разполагане във времето на мерки, не виждам много голяма прозрачност”, заяви Красен Станчев.
Снимките с Буфон са едно, големият срам на Юве в София е друго!
Луи ХІІ заповядва изгонването им от Франция. През 1539 г. Франсоа І отсъжда да бъдат обесвани, а след 1647 то се замени с каторга. От 1716 до 1721 г. циганите в Лотарингия са подложена на опозоряване, жигосване и изгонване. Подобни мерки са прилагани от император Бонапарт и в други райони, на Пиринеите и баските провинции. В Холандия през 1525 г. Карл V издава едикт за бичуване, жигосване, изгонване и изпращането им в каторга. По-късно (ХVІІ-ХVІІІ в.) войската е извършила ужасна сеч, а и на всеки друг е разрешено да ги убива. Това довело до пълното им изчезване. В Австрия ловците на цигани са получавали парични и материални награди. В Швеция след 1637 г. с кралска заповед циганите са изгонени, а ако някой е останал - разстрелван. Чак до 1954 г. са били в сила разпоредбите на Крнстиян V (от 1687 г.,) за изгонването им, а главатарите - екзкекутирани. В Дания Кристиян ІІІ издава през 1563 г. заповед ца изгонването от кралството на циганите, а при залавяне на главатарите - екзекутиране. Заповедта се повтаря през 1643 г. В Швейцария от началото на ХVІ до края на ХVІІ в е организиран лов на цигани по територията на цялата конфедерация. В 1723 г. управителят на Берн нарежда на населението залавяните цигани да се осъждат на смърт. От втората половина на XVI до началото на ХVІІІ в. католическата църква се откроява с особена активност срещу циганите - най-вече в Италия. Това са само някои примери за предприеманите през средновековието в западната част от континента мерки за ликвидиране на проникналите там цигани. В завладените през Втората световна война от Германия страни вермахтът, СС и Гестапо предприемаха системно изтребване на циганското население. Далеч преди това обаче през 1905 г. в Бавария е проведено преброяване на циганите и номадите. С твърдението, че те представляват “напаст”, за проявите на която следвало да се информира създденото в Мюнхен прз 1899 г. специално бюро. В 1926 г баварският парламент приема закон за борба срещу циганите, номадите и лентяите, а от 1928 г. те са поставени под строг полицейки контрол. В лагерите в Дахау, Аушвиц, Биркенау, Бухенвалд са ликвидирани повече от 500 хиляди цигани.