За истерията "коронавирус" и човешкия страх
Не е мит твърдението, че повечето болести в тялото ни се появяват на основа стрес и като цяло – начин на мислене
Тема номер едно от последните дни е коронавирусът. По телевизията, по радиото, в социалните мрежи всички сме се побъркали. Сигурно е нормална човешка реакция да се боим за здравето си. Когато обаче това се превърне в истерия – става съвсем различно. Днес аз няма да ви излагам статистики, няма да ви говоря за неща, които вече сте прочели по няколко пъти, убеден съм, че сте пренаситени с информация. Искам да наблегна на друго – да изследвам един по-опасен коронавирус, а именно – страхът.
Не е мит твърдението, че повечето болести в тялото ни се появяват на основа стрес и като цяло – начин на мислене. Според мен последиците от това да сме нон стоп под напрежение, тоя вирус ще дойде ли при нас, няма ли да дойде, какво ще правим, как ще се спасим, ако ни сполети, не са по-малко сериозни от това в България да има коронавирус.
И така – за миг – човекът става фанатик. Чета какво ли не из интернет и направо тръпки ме побиват. Една моя позната се оплака, че като са я чули да говори по телефона на италиански, някакви граждани са преминали на отсрещния тротоар. О, Италия! О, огнището на заразата! Сигурно ще го хванем през слушалката! Давайте да бягаме!
Дъното на боязънта е ударено, тук вече не става дума за самата болест, а са промиването на мозъците ни с определени цели.
Много е лесно да манипулираш някого, ако успееш да го накараш да се страхува.
Е, успяха да ни накарат да се страхуваме. А ако само се страхуваме – как ще живеем тогава? Затворени по домовете си? В изолация? Под вечна карантина? Едва ли това е решението. Вместо да ни обясняват колко е смъртоносно – да търсят решение. Решението със сигурност не са само маските. Ако ще да ги изкупим в цялата страна, какво ще променим?
Затова аз бих казал следното: ползата от паниката е нулева. Обратно – трябва да запазим спокойствие, ако искаме да сме здрави. Нужна е превенция, а не всяване на ужас. Телата ни са нашите убежища в този живот и, повярвайте ми, страхът също ги скапва, бавно и необратимо. Не му позволявайте да замъгли разсъдъка ви и да ви контролира.
Спазвайте добра хигиена, мийте си ръцете и се обичайте. Останалото е Божа работа. Ако не вярвате в Бог – вярвайте на сърцето си. Нищо, че дори то спира накрая.
Дано не е една голяма лъжа рая. Ще си извървим пътя и ще видим. Недейте да се шашкате излишно. Освен това чух, че българската домашна ракия убива коронавирус. Не знам шега ли е, истина ли, но мисля да пробвам за всеки случай. Хайде наздраве!
