На трапезата на богатите: 36% повече калории, без хляб, повече зеленчуци

Храната на хората с по-големи финансови възможности съдържа средно по 2478 калории на ден

Ключови думи: храна, трапеза, хляб, зеленчуци

Няма изненада, че доходите на семейството са решаващи за това какво ще сложи то на трапезата. Оказва се, че най-богатите 10% от населението консумират 36% повече калории спрямо най-бедните българи, става ясно от данни на НСИ. Храната на хората с по-големи финансови възможности съдържа средно по 2478 калории на ден, докато най-бедните – 10% от населението ядат по 1825 калории, 39% от които се набавят от хляб, тестени изделия и брашно.

По-малко хляб, повече зеленчуци

Заможните ядат по-малко хляб, но хапват повече месо, плодове и зеленчуци, пише "Труд". Това обаче не значи, че се хранят по-здравословно, защото пият и пушат много повече от бедните си съграждани. Най-заможните 10% от населението за година изпиват средно по 49,5 литра алкохол и пушат по 1412 цигари, а най-бедните – само по 13,5 литра алкохол и 413 цигари. Хората, които попадат в групата с най-високи доходи, ядат средно по 72,3 кг. хляб на година, 67,8 кг. плодове и 86,5 кг. зеленчуци. А най-бедните 10% от населението за година изяждат средно по 92,8 кг. хляб, 26,1 кг. плодове и 43 кг. зеленчуци. За година заможните консумират средно по 37,1 кг. месо и 15,6 кг. месни продукти, а бедните – 23,8 кг. месо и само 9,8 кг. салами, луканки и наденици.

Колко отделяме на месец за храна?

В България най-богатите 10% от населението разполагат на месец с малко по-малко от една средна заплата, която могат да похарчат само за себе си. Средният годишен доход на домакинствата, в които живеят най-заможните 10% от българите, е 25 924 лв., което прави по 2160 лв. на месец, сочат данните на НСИ. Всеки член на домакинствата на заможните разполага средно с 14 221 лв. на година, или с 1185 лв. на месец. Сумата е доста малка на фона на средната заплата, която вече е 1266 лв. Причината за това е, че всички получени заплати, пенсии и други доходи се разделят между членовете на домакинството. Така дори човек да има висока заплата, ако в домакинството има безработен, деца или пенсионер, средният доход на човек пада значително. Другата причина средните доходи на елита на обществото да не са много впечатляващи, е че НСИ дели населението на групи от по 10%, каквато е световната практика. Така в групата на най-богатите 10% попадат около 700 хил. българи. От тях изключително богатите са малък дял, а останалите имат доста по-скромни доходи. Най-бедните 10% от българите за цяла година имат среден доход от 1731 лв., което прави по 144 лв. на месец, сочат данните на НСИ.

За храна отиват между 23% и 41%

Най-заможните 10% от населението дават за храна 23,2% от разходите си, а само 10,7% от семейния им бюджет отиват за наем и плащането на сметки за ток, вода, парно и телефон. При най-бедните за тези две най-важни пера от семейния бюджет отиват съответно 41,4% и 18,3% от разходите. В резултат богатите могат да си позволят да карат по-хубави и мощни коли, като дават 8,3% от разходите си за транспорт, а 6,9% от парите им отиват за свободно време и образование. Бедните дават за транспорт 3,7% от парите си, а за развлечения и образование остават само 2,4% от и без това по-тънкия портфейл на семейството.