Гугъл-децата нуждаят ли се от гугъл-родители?

Информирайте се за основните опасности, пред които е възможно да се изправи едно дете в интернет, затова доколко са осведомени родителите и как могат да предпазят децата си от опасна информация

Ключови думи: Гугъл и децата, теленор, Център за безопасен интернет, Георги Апостолов

Георги Апостолов е координатор на Центъра за безопасен интернет от създаването му през 2005 година. По прoфесия е журналист с над 15 години практика, редактор и кореспондент в БТА, главен редактор на български и чуждоезични медии. През последните години ръководи множество инициативи срещу незаконното и вредно съдържание и поведение за деца онлайн.

Георги ни разказва за основните опасности, пред които е възможно да се изправи едно дете в интернет, затова доколко са осведомени родителите и как могат да предпазят децата си от цялата информация, която им се предоставя онлайн.

Сърфира ли безопасно детето Ви в интернет и пристрастено ли е към смартфона си? Ако сте родители на деца от 9 до 17 години, може да получите тази и още полезна информация на специалната „Родителска среща“, организирана от Теленор на 16 ноември в гр. Бургас. По време на събитието, родители и експерти от Центъра за безопасен интернет, Асоциация „Родители“ и Теленор ще обсъждат какви са заплахите в онлайн общуването, за какво децата използват социалните мрежи и други горещи въпроси, които вълнуват всеки родител.

- Според Вас, кое е по-удачно - Да се даде известна свобода на децата при използването на интернет и да се наблюдава отблизо в какви сайтове влизат и какво правят или изцяло да се забрани достъпът им до интернет и технологиите?

- Както и с всичко друго в живота, забраните обикновено водят до обратния резултат. Но и свободата трябва да се дава постепенно. Изключително важно е родителят да бъде заедно с детето при неговите първи стъпки в интернет. И няма значение доколко той е на „ти“ с технологиите – важното нещо, което той трябва да предаде на детето, е, че виртуалната среда е също като реалната – има добри и лоши хора, забавления и опасности. В началото и докъм 9-10-годишна възраст не е лоша идея да се ползват програми или настройки за родителски контрол, но винаги със знанието на детето и с обяснение, че това е за негова лична сигурност. Важно е също така родителят редовно да се интересува какво ново или интересно е намерило детето в интернет, заедно да разглеждат сайтове и да обсъждат кое е подходящо за него и кое не толкова. Така когато детето усети, че нещо не е наред, ще се чувства по-спокойно да сподели и да се посъветва с родителя. Децата особено много се радват, когато възрастният поиска от тях те да му покажат или да го научат на нещо – това също сближава и изгражда доверие.

- Какви са основните опасности, пред които може да се изправи едно дете в интернет? 

- Най-страшната опасност е влизането в контакт с педофил, който обичайно се крие зад фалшив профил на дете на същата възраст. Тъй като педофилите „ловуват“ за деца обикновено в социалните мрежи, родителят трябва да прецени на каква възраст да позволи на детето да ползва социална мрежа. По принцип регистрацията във фейсбук, а и в повечето от другите социални мрежи, е възможна само при навършени 13 години. Над 73% от българските деца обаче са там, преди да навършат даже 12 години. Обикновено доверен възрастен помага за създаване на първия профил и тъй като трябва да се избере фиктивна възраст, не се взема предвид, че винаги е най-добре възрастта на детския профил да бъде най-близо до реалната и никога – на пълнолетен човек. Защото профилите на деца се ползват със специални защити.

- Но най-често срещаната опасност за децата в интернет е това, което те си причиняват взаимно – това, което наричаме онлайн тормоз. Често това се прави с цел забавление, но понякога шегите стават прекалено груби и дори нецензурни и това може сериозно да повлияе на психиката на детето. В такива случаи родителят е редно да се намеси и да помогне на детето да блокира съответния „шегаджия“, а ако нещата са станали по-сериозни, винаги може да потърси съвет от консутантите на Центъра за безопасен интернет.

- Според Вас, как можем да предпазим това ново поколение, което израства с интернет? Това лична отговорност на всеки родител към детето му ли е или е отговорност на цялото общество?

- Тъй като все повече деца влизат в интернет още преди да тръгнат на училище, първата отговорност е на родителя. Няма значение доколко той е умел с технологиите – важното е, че той има житейския опит и социални умения, които детето тепърва развива. Голяма е отговорността и на образователната система. Предмети като информационни технологии, информатика, компютърно моделиране са полезни, но те не дават онези умения, които помагат за ориентиране в огромния океан от информация, комуникации, контакти и съдържание. Това са уменията на 21. век – дигиталната и медийна грамотност, без които и възрастните се поддават нерядко на фалшиви сензации, погрешна или манипулирана информация и установяване на контакт с фалшиви профили с неизвестен край.

- Какъв е най-ефективният начин родителите да предпазят децата си от онлайн опасностите? Има ли някакви правила, които трябва да бъдат следвани?

- Главното и основно правило е общуването и разговорите на тема интернет. Но не по плашещ начин, а със спокоен разговор и истински интерес какво прави там детето, какво му е интересно и какво би му било полезно. Когато сме разрешили на детето да има профил в социална мрежа, родителят трябва да знае паролите на детето поне до 10-годишна възраст, за да може от време на време да проверява със знанието на детето то с кого и как общува. И родителят никога не трябва да се притеснява да каже на детето си „не знам“. Днешните гугъл-деца имат много ясна представа колко необятни са знанията и родителят няма да му падне в очите с този отговор. Затова пък това дава възможност заедно да потърсят правилния отговор.

- Голям ли е процентът на деца, които са жертва на тормоз в интернет? Как може децата да се преборят с това?

- Ако говорим за онлайн тормоза между връстници, на практика 100% от децата ни са жертви: около 25% са ставали обект на някакви подигравки и нападки, около 18% са тормозещите, но всички останали са свидетели на обидите и унижението. А в ситуация на насилие всеки човек подсъзнателно се отъждествява или с жертвата, или с извършителя.