Има риск от възраждане на "Ислямска държава"

Историята - толкова мудна във времената на империите - ускорява ход във времената на размирие

Ключови думи: ислямска държава, възраждане, риск

Над 100 години след рухването на Османската империя и 70 след краха на колониалните империи на някога великите европейски сили играта на грамадната шахматна дъска, наречена Близък изток, е като че ли по-сложна и по-объркваща от всякога.

Историята - толкова мудна във времената на империите - ускорява ход във времената на размирие. Фигурите по дъската се разместват толкова бързо, че е почти невъзможно да ги проследим и оценим в реално време, пише БНР.

Така бе в Сирия, Ливан и Ирак през изминалия месец. Какви събития засегнаха тези държави през октомври. Добрин Йотов поиска мнението на трима експерти за Сирия - Фабрис Баланш от Лионския университет, Тома Пиере от Института за изследване на арабския и ислямския свят в Екс ан Прованс (IREMAM) и Сам Хелър от Международната кризисна група.

Знаменателна. Може би така някои наблюдатели на събитията във и около Сирия ще се изкушат да нарекат изтичащата седмица. Ако не заради Конституционния комитет, започнал работа в сряда под егидата на ООН в Женева, то заради гибелта на джихадисткия лидер Абу Бакр ал Багдади при операцията на американските командоси в Идлиб три дни по-рано.

Но едва ли някой вярва, че кончината на ал Багдади ще спре „Ислямска държава“. Нито че разговорите за бъдещата сирийска конституция ще спрат Башар Асад и бунтовниците да се избиват помежду си, предава investor.bg

Асад даде ясно да се разбере, че унищожаването на последния им бастион в Идлиб, на северозапад, остава приоритет след 4 месеца ожесточени бомбардировки през пролетта и лятото.

А ситуацията в североизтока също не е спокойна, въпреки споразумението между Ердоган и Путин в Сочи от 22-ри октомври. Схватките от последните дни между протурските бунтовници и войските на Асад край Рас ал Айн изглеждат най-малкия проблем, след като вчера руснаци и турци започнаха да патрулират заедно, за да гарантират мира по турско-сирийската граница.

„Вижда се, че в момента спорът е за няколко километра (край Рас ал Аин). Вижда се също така, че без руска подкрепа, армията на режима ще бъде смазана от турците. Така че можем да предположим, че ако Русия не предприеме някакви мерки за ескалация, тези сблъсъци ще стихнат. Може и да продължат, но не мащабно и едва ли ще прераснат в нещо драматично“, отбелязва Тома Пиере.

Голямата неизвестна, която впрочем няма да бъде разкрита в Женева, е как кюрдите ще преодолеят различията си с Асад относно бъдещото устройство на Сирия. Сирийските демократични сили - доминираната от кюрдите коалиция, се съгласи да допусне сирийската армия в Кобане и Хасака, за да ги защити от турската офанзива, но отхвърли призива на Дамаск да се саморапусне и влее силите си в държавния апарат.

„При условие, че Доналд Тръмп изостави кюрдите, с амбициите им за самостоятелност е свършено, смятат Сам Хелър и Фабрис Баланш. „Особено след като и Дамаск, и Анкара, и Москва имат мотиви да премахнат Сирийските демократични сили и свързаната с нея автономна администрация, която - в по-голямата си част - е вече вън от зоната под американска закрила“, посочва Хелър.

„Разбира се, те могат да се съпротивляват и да отказват да изпълнят договореното, но ако продължат да отказват, Русия ще позволи на Турция да се справи с тях. Кюрдите нямат избор и добре съзнават това“, коментира Баланш.

Всичко това е така, ако Вашингтон наистина се е отказал от кюрдите, но сигналите, които дава, съвсем не са еднозначни, посочи Тома Пиере. „Не знаем какви са намеренията на САЩ. Техни войски все още оперират в кюрдските райони до границата с Ирак, но и в арабските в Дейр аз Зур. Ако останат по на север, те могат да подкрепят автономна кюрдска администрация. Ако се задържат в нефтодобивните райони на юг, тогава може би ще трябва да преустроят местната администрация, да я направят по-арабска“.