Условията ни към Скопие за ЕС - до 1944 година сме един народ, няма македонски език

Ключови думи: България, Македония, условия, ЕС, рамкова позиция

Българското правителство прие рамкова позиция, в която постави ясни условия на Северна Македония, които тя трябва да изпълни, ако иска нашата подкрепа за ЕС.

В общ план Северна Македония трябва да се раздели безвъзвратно с претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България. Ако българското население във Вардарска Македония е било подложено на насилствена македонизация, то хората от Пиринска Македония не са били част от този процес. Те са запазили изконното си българско самосъзнание. Търсенето на „македонско малцинство“ у нас е грозна провокация, която с право се отхвърля категорично.

Северна Македония трябва да декларира с вербална нота пред страните-членки на ООН, че това име, уговорено със Споразумението от Преспа, се отнася единствено към политическия субект, а не към географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България;
Властите в Скопие  трябва да задействат процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани заради българското им самосъзнание, да осветят македонските сътрудници на службите за сигурност на бивша Югославия, да предприемат системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България. Например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.

Съвместната комисия трябва да заработи реално, а не т.нар. историци от Македония да усукват, да протакат и да искривяват ясни исторически факти. Това означава да се постигнат конкретни резултати от периода на общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание.

Северна Македония трябва да подмени информационните табели и други означения, включително върху исторически монументи и паметници на културата, които фалшифицират общата ни история и я представят като македонска. Знаменитият Битолски надпис на цар Иван Владислав, син на Самуиловия брат Арон, който се определя за български самодържец, дълго време беше крита в мазето на местния музей, а сега е извадена, но няма никакъв обяснителен текст.

Българската страна настоява да се договорят конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност. На тези тържества политиците, държавниците и медиите, финансирани от държавата, трябва да базират изказванията си на постигнатите договорености. Например ясно да заявяват, че всички възрожденци, дейци на ВМРО, дейци на културата са имали българско етническо съзнание, а не да фалшифицират, както досега.

България категорично не приема и термина „македонски език“. В бъдеще Северна Македония трябва да използва понятието „официален език“. При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път - „съгласно конституцията на Република Северна Македония“.
Трябва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския, се казва още в рамковата позиция.

Целия текст на рамковата позиция четете тук.