ВКС довърши скинарите-убийци на Метин, помислен за бежанец

ВКС потвърди решението на САС, с което са признати за виновни Джоно Младенов, Момчил Милчов и Иво Тилков за опит за умишлено убийство през 2013 г.

Ключови думи: висш касационен съд, убийци на метин, софия, новини

ВКС потвърди решението на САС, с което са признати за виновни Джоно Младенов, Момчил Милчов и Иво Тилков за опит за умишлено убийство през 2013 г. на Георги Димитров - Метин, когото помислили за бежанец. Това съобщиха от ВКС. С Решение № 145/08.07.2019 г. по наказателно дело № 534/2019 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.д. № 1368/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно. Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Джоно Младенов, Момчил Милчов и Иво Тилков срещу въззивното решение от 28.01.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1368/2018 г. на САС.

С него е потвърдена присъдата от 14.06.2018 г. по н.о.х.д. № 3455/2014 г. на Софийския градски съд (СГС), с която подсъдимите са признати за виновни в извършването на престъпление в съучастие като съизвършители по чл. 116, ал. 1, т. 11 вр. чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 18, ал. 1 НК (опит за убийство по хулигански подбуди, като деянието е останало недовършено поради независещи от дейците причини) и са осъдени. Наложени са им наказания „лишаване от свобода“ – на Джоно Младенов в размер на 16 години, на Момчил Милчов – 15 години, и на Иво Тилков – 18 години.

Осъдени са да заплатят солидарно на частния обвинител и граждански ищец сумата от 200 000 лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието вреди. С касационните жалби на подсъдимите се заявяват всички касационни основания – нарушения на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложените наказания, като се иска от жалбоподателите при условията на алтернативност – връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция или намаляване на размерите на наложените наказания и присъденото обезщетение за вреди по гражданския иск. Тричленният състав на ВКС приема, че не е основателно оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Фактическите изводи на САС са доказателствено обезпечени на базата на доказателства, събрани и оценени при спазване на изискванията на процесуалния закон. По несъмнен начин е установено участие в побоя на три лица, за които е изведено заключението, че са подсъдимите, както и че нанесените телесни повреди са резултат от тяхното поведение. По отношение на претенцията за наличие на противоречие между показанията на свидетелите по делото, съдът счита, че те не са съществени и са обсъдени с нужната прецизност от САС, като са отнесени процедурно вярно към доказателствените материали. По отношение на оплакванията за неправилно приложение на материалния закон ВКС счита, че САС, приемайки съображенията на първата инстанция, основателно е стигнал до извод, че поведението на подсъдимите се субсумира под престъплението убийство при условията на довършен опит. Преценката на доказателствената съвкупност установява, че тримата подсъдими са участвали активно в нанасяне на побоя над пострадалия.

Тежката черепно-мозъчна травма, причинена на жизнено важен орган, е могла да причини смърт, което е достатъчно да се обоснове извод за извършване на състава на престъплението по чл.115 НК. Въззивният съд правилно е направил заключение за наличие на пряк алтернативен, а не на евентуален умисъл. ВКС не споделя тезата, че подсъдимите не са съзнавали тежестта на стореното. Поведението им преди осъществяване на самия опит за убийство, както и след него, са живо свидетелство за бруталността и демонстрираното превъзходство от тяхна страна към човешки същества, с чието присъствие те изразяват несъгласие.

Няма приети доказателствени данни, които да сочат, че някой от подсъдимите се е опитал да възпре другите или поне някого от тях, за да може да се изключи общността на умисъла и следва да носят обща отговорност като съизвършители. По отношение на несъгласието с възприетите от СГС и САС хулигански подбуди като квалифициращо обстоятелство ВКС е съгласен с изразената от контролирания съд аргументация. За да е налице убийство по хулигански подбуди, е нужно хулиганските действия да предхождат или съпътстват убийството или то самото да е извършено по мотиви, изразяващи явно неуважение към обществото и пренебрежение към правилата на съвместното съществуване и живота, здравето и личното достойнство на отделната личност.

Настоящият състав на ВКС счита, че са налице едновременно хулигански и ксенофобски подбуди, тъй като инкриминирано поведение е проява на незачитане на правото на обществото да налага ограничения за определени действия и пренебрежително отхвърляне на режима на равенство между индивидите в обществото. Поради това се подкрепя позицията на решаващите институции да възприемат ксенофобските подбуди като отегчаващо обстоятелство при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите.

По повод твърдението за явна несправедливост на наложеното наказание ВКС се солидаризира с мнението на САС относно липсата на предпоставки наказанието спрямо тримата дейци да бъде отмерено съгласно разпоредбата на чл. 58, б. „а“ от НК. По делото е установено, че опитът е довършен и смъртта на пострадалия не е настъпила единствено поради адекватна медицинска намеса. Въпреки сложността на фактическата страна на делото, изслушването на много лица – свидетели и експерти, и факта, че съдебното производство е започнало отначало по силата на разпоредбата на чл. 258, ал. 2 от НПК, това не е довело до неговото изключително забавяне във времето.

Поради това и неговата продължителност не е от характер да бъде счетена за изключително смекчаващо обстоятелство, което да налага прилагане на нормата на чл. 55 от НК. По отношение на оплакванията за несправедлив размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди съдебният състав на ВКС приема, че присъденото обезщетение в размер на 200 000 лв. е достатъчно да репарира преживените болки и страдания от действията на подсъдимите.

Предвид приетото относно осъщественото от подсъдимите престъпно деяние, независимо че е при условията на опит, както и предвид причинените на пострадалия изключително тежки увреждания, които съществено са влошили качеството му на живот, поставяйки го в ситуация да не може да се грижи нито за себе си, нито за семейството си, ВКС намира, че несъмнено е спазен стандартът, заложен в разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.