Представителят на УНИЦЕФ за България шокиран: Ромското гето в Сливен приличало на африкански квартал

Няма съществена разлика между гетото в Сливен и африканско село

Ключови думи: Ромски гета, Сливен, УНИЦЕФ, новини от Сливен, новини от последните минути

Представителят на УНИЦЕФ за България д-р Джейн Муита е посетила гетата в Сливен и Монтана и се останала шокирана, съобщи самата тя по време на конференция "Политиките за деца - проблеми, решения и чужд опит". 

Ромските общности там живеели като в Африка - без вода, с ниски и мизерни къщички с нулева хигиена и неконтлируема раждаемост.

Д-р Муита отчета, че  40% от децата в България живеят в бедност, докато в Европа те са средно 24%. Ръководителят на УНИЦЕФ отбеляза, през 2000 г. повече от 30 000 деца у нас са били в институции, докато през април 2019 г. техният брой е по-малко от 500.

На конференцията бе представен и Национален анализ за проблемите на децата в България, изготвен на база анализи за всички административни региони в страната, като са разглеждани четири области: образование, здравеопазване, правосъдие и социална закрила. Документът е по поръчка на Българското училище за политика.

"Бедността затруднява достъпа до здравеопазване, образование и развитие на децата", посочи пред "Монитор" авторът на доклада Ивайло Миланов. Според изследването общо 22,8% от децата в България или всяко четвърто-пето дете у нас расте без родител или без двама родители, които работят зад граница. Най-силно засегнатият от емиграцията регион е Северозападният.

Това е причина за противообществени прояви, употреба на алкохол и наркотици, агресия, затруднени междуличностни контакти, нарушена комуникация, трудности в процеса на социализация, липса на самоконтрол, склонност към импулсивност или изолация, отпадане от училище.

Заминаване в чужбина е най-честата посочвана причина за напускането на класните стаи на учениците от първи до четвърти клас (3504 деца) и от пети до осми клас (3328 деца). Следват семейните причини, които са в основата за отпадане от училище на 2251 деца от първи до четвърти клас и 2944 ученици от пети до осми клас.

Според Миланов заплашителен е и делът на функционално неграмотните у нас – хора, които не могат да четат и пишат, не могат да управляват емоциите си, не умеят да общуват и стават равноправни членове на обществото с пълнолетието си