Изгоря Веселата къща в емблематичното село Хухла. Вижте как да помогнете, за да запазим българщината

Този акордеон спаси Илия от горящата къща

Ключови думи: село хухла, веселата къща, Новини от Ивайловград, Илия и Златка Христови

Тя горя пред очите им. Пред цяла Хухла. И не можаха да я спасят - Веселата къща на Илия и Златка Христови, душата на селото и символ на българското в нашия край. Не помогнаха нито пожарникарите, нито седемте цистерни вода, които изсипаха върху пламтящата двуетажна клада от греди, багажи, плетеници, съдове, техника, буркани, ракии, туршии, одеала, завивки, телевизори, хладилници и какви ли не спомени, събирани три поколение в родовата къща.

Пожарът пламнал незнайно как по обяд, пламтя и пращя като на кино – тръгнал от долния кат, докато стопаните бяха навън - Илия на лозето, а Златка в Ивайловград. Пламъците, лизнали с пукот една от най- личните къщи в центъра на селото, издигнали огромен стълб с дим не само над българско, но и над гръцко. Когато викат Илия и той пристига запъхтян до къщата, му става ясно: нищо не може да я спаси!

В една от стаите от долния етаж вече гърмят патрони от ловната му пушка, очаква се да започнат да „стрелят” и патроните от бойния пистолет, който има като пенсионер, бивш командир на гранична застава. Да, няма изход! Но все пак, без каска, без маска, по работно облекло, той се шмугва внезапно под пламтящите и падащи вече греди, минава на зиг-заг между кинескопите на двата топящи се телевизора и хлътва някъде навътре в огъня, за да измъкне след малко навън един акордеон. Акордеонът се разтяга, басите му удрят в земята и той, инструментът, издава звук като стон! Илия го полага на безопасно място и без да слуша забраните на близки и роднини да не рискува живота си, пак се шмугва в горящата къща. Този път се бави повече, но пак изскача с още един акордеон.

А третия път, той сякаш опиянен, изпаднал в транс, нямаше кой да го спре, защото е невъзможно. Илия, стиснал нос, сякаш ще се гмурка в дълбока вода, пак хлътва в заревото на пожара. Не го лови ни огън, ни дим. Позабавя се доста този път, всички с ужас броят секундите, не знаейки дали ще остане жив, защото е с „разхлопано” сърце, не е добре, а той пак изплува, стиснал с една ръка нос, сякаш идва от дълбините на небитието. С другата ръка Илия прегръща една тетрадка! Нищо за нас, но за него – всичко! В нея 30 години наред той е записвал любимите си песни. Песните, които в дует със Златка, пее денем и нощем, пред близки и далечни, по клубове и събори и които звучат най-много у тях, на софрата с постоянните приятели в горящата сега Весела къща.

Така я знаем всички в Хухла. Къщата гори непрекъснато, въпреки пожарната, до края на деня, през цялата нощ, че и на другия ден пред безсилните погледи на хората. Те се мъчат да се зарадват поне с това, че можело да бъде и по-лошо – че все пак няма жертви, докато на, в съседното село Покрован, двама братя изгорели през зимната нощ в къщата си като факли! Пристигат чедата на Илия и Златка едно по едно, пръснати из цялата страна, че и извън нея.

Пет деца имат Илия и Златка Христови, изгледани, изучени, достойни синове и дъщери на Хухла. И много внуци и правнуци. Илия и Златка си знаят как си откърмиха децата тук, в дън горите тилилейски, далеч от голямата цивилизация. Сбират се децата като по тревога – нали са расли по застави, знаят как се действа като един. Но не идват да оплакват майка и татко. А да се хванат с тях, както винаги, на хорото, страшното сега българско хоро пред изгорялата къща! И го играят! И побеждават не само страха, но и отчаянието. И усещат как от пепелта на Веселата къща живи въглени се прехвърлят в жилите им! И решават – да я има пак Веселата къща.

От хубава, по-хубава да възкръсне от пепелта под техните ръце. След два дни започват разчистването. Вярвам, че час по час, парче по парче, ред по ред, зид по зид, те ще я възстановят. Но и ние, ако сме хора, трябва да помогнем. Кой както и кой колкото може. За да я има отново къщата! Както Хухла е възкръсвала през вековете. Както вечно изпепеляваната България е оживявала и пак ще живее! Знам, че ще помогнете.

А с двата акордеона и с преливащата от песни 30-годишна тетрадка Илия и Златка, автори и изпълнители на Химна на Хухла и Почетни селяни на „Мистериите на Хухла”, пак ще ни посрещнат на освещаването във Веселата къща.

Така да бъде! А сега да помогнем.

Сметката е: UBBS BGSF/ BG40UBBS80021089768930 на Златка Делчева Христова.

Ако помагате от юридическо лице, направете го с протокол за дарение, за да получите и данъчно облекчение.