Валери Симеонов: Несебърският кв. „Черно море” е изграден законно върху заравнени дюни, не прекалявайте с глоби за една опъната кърпа

Валери Симеонов обясни пред представителки на Министерството на туризма, че прекаляват със защитата на дюните

Ключови думи: Валери Сименов, дюни, Министерство на туризма, парламент, туризъм, ЗУЧК, Несебър, Черно море, квартал Черно море, Равда

Законодателството по отношение на дюните следва да се либерализира. Това смята депутатът от „Обединени патриоти” и лидер на партия НФСБ Валери Симеонов.

„На мен ми се струва, че е малко пресилено това с плажните принадлежности”, коментира той в сряда пред парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм по повод предложенията за промени в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Те забраняват използването на такива принадлежности върху дюни.

„Това означава ли, че не можеш да сложиш една кърпа на дюната? Не знам дали познавате някои части на българското черноморско крайбрежие, но дюните заемат доста огромна част там, особено около Несебър. И те са извън зона А и Б. Те са далеч назад. Имам предвид например района на Несебър-юг, към Равда. Там една дюна беше отнета. Имаше някакви скандали. Но там има много дюни в посока на квартал „Черно море”. Да не говоря, че самият квартал „Черно море” е построен, след като се изравниха дюните”, просветли Валери Симеонов представители на Министерството на туризма, които защитаваха законопроекта пред парламентарната комисия.

Лидерът на НФСБ смята, че част от текстовете са непрактични. Той попита може ли да е нарушение да си опънеш кърпата на 1 км от морето върху дюна и за това да подлежиш на санкция от няколкостотин лева.

Валери Симеонов даде пример, че има автобусни спирки, дървени пътеки, кошчета за боклук и др. подобни конструкции, които също са върху дюни.

Пред „Флагман” той коментира, че и сега действащите правила по отношение на дюните следва да се либерализират.

За несебърския квартал „Черно море” обясни, че „хубаво е, че е изграден” върху дюни, при това законно – „със строителни разрешения, с всичко”.

„Там са десетки не декари, а хектари с дюни. Какво сега, да спрем да живеем и да не можеш да минеш по дюните или пък след като никой не ги ползва… те по-скоро приличат на храсталаци, между другото, един вид. Те са дюни, ама са се превърнали в храсталаци, защото колкото са по-далеч от морето, толкова по-малко сол може би има и те обрастват от храсти и от ниска растителност. Нищо не носят на природата на България тези огромни площи с така наречени дюни. Нищо не ни допринасят”, добави лидерът на НФСБ.