Все повече служители работят от разстояние

Източник: fakti.bg


Световният доставчик на работни пространства Regus проведе международно проучване относно нагласите на бизнеса към дистанционната работа на служителите и гъвкавите работни пространства. В допитването, в което участва и България, 81% от респондентите потвърждават, че успяват да наемат и задържат ключови кадри и „топ таланти“ благодарение на гъвкавите работни формати. Според 86% от запитаните български компании гъвкавите работни решения стимулират продуктивността на служителите.

Информационната ера неотклонно променя начина, по който живеем и работим. Последното десетилетие без съмнение е свързано с изключително динамично развитие и бележи повратна точка в начина, по който е организирано ежедневието. Професионалната среда се видоизменя и постепенно утвърждава принципа, че работата е действие, а не конкретно място.

На фона на тези тенденции се очертават два водещи фактора – човешкият капитал и качеството на труд са водеща ценност, а балансът между работа и личен живот се видоизменя, като интегрира едната сфера в другата. Така талантът, продуктивността и ангажираността на служителите натежават от едната страна на везната, а все повече компании търсят начин да насърчат хората си и да ги стимулират.

Тъй като технологиите намаляват нуждата от фиксирано работно място, а времето за работа все по-рядко е рамкирано и по-скоро се разпростира между сутринта и късната вечер, успешните лидери инвестират в разчупени офисни решения. Това бавно, но сигурно променя начина, по който мислим за работните пространства, условията на работа и производителността.


В глобалното проучване на Regus, където участва и България, 84% от компаниите заявяват, че благодарение на гъвкавите работни формати успяват да са конкурентоспособни и да увеличават печалбите си. Този подход стимулира продуктивността според 86% от запитаните представители на бизнеса в България. Повече от половината (67%) признават, че биха били по-доволни от работата си, ако можеха да я упражняват при гъвкави условия, а 60% заявяват, че така са по-креативни, като продуктивността по време на изнесени срещи според 67% от запитаните български компании се увеличава.

На фона на тези световни тенденции у нас натежава високата безработица сред младите хора, съчетана с ниска мотивация поради условията на работодателите. По данни на Евробарометър България се нарежда на последно място в Европа по гъвкави схеми на работа. Едва 39% от заетите у нас имат достъп до нефиксирано работно време, работа на половин ден или работа от вкъщи.

В същото време 74% от европейците, които не работят в момента, са съгласни, че гъвкавите работни условия биха им дали по-добра възможност да започнат платена работа, а едва 1 от 10 не е съгласен, че този способ на работа улеснява. У нас 15 % споделят, че е трудно да се уговорят мениджърите за подобни условия, като единствено Гърция и Хърватска водят статистически, съответно с три и два процента повече от България.

По последни данни тенденцията за спадаща безработица през изминалото десетилетие остава актуална у нас. Въпреки това състоянието на пазара на труда продължава да е тревожно. Средното ниво на младежка безработица е 3%, докато в определени райони като Северозападния делът е значително по-висок – 13%.

Териториалните дисбаланси, съчетани с високия дял на структурната безработица, се решават отчасти или временно от мерки като програми за младежка заетост и за стимулиране на млади семейства, както и посредством различни обучения и увеличаване на възнагражденията. Независимо от това, едно преосмисляне на условията на труд и внедряване на гъвкави форми на работа без съмнение би допринесло за стимулиране на заетостта и би донесло ползи както за работодателите, така и за работещите.

В Европа гъвкавото работно време е най-разпространената форма на по-свободните схеми, като 58% казват, че е широко срещано. У нас 55% нямат възможност да се възползват от такива условия, а 57% не могат да си позволят да работят от вкъщи.

Разнообразни допитвания сочат, че флексибилната работна среда е ефективна на всички нива на една компания. Статистиката в световен мащаб показва, че до 2030 година 30% от имотите за офиси ще се децентрализират и ще предложат възможности за избор на служителите. 69% от заетите лица пък посочват, че биха заменили други ползи, в това число дори по-високото заплащане, срещу право на гъвкавост в работното време и по-гъвкавата работна обстановка. Към факта, че средата е определяща, се добавят предпочитанията към баланса и разнообразието в типовете пространства. Настроените в крак с времето работодатели предлагат едновременно както споделен, така и индивидуален работен кът, място за срещи и място за отдих, като това е съчетано с обстановка, която подобрява мотивацията, здравето и благоразположението на служителите. Компании като Regus, които предоставят мрежа от работни пространства на своите наематели, предлагат всичко това, като в бъдеще планират да разпрострат присъствието си и да предлагат възможности за работа дори на ключови места като летища.

В новата икономика на споделянето, в която достъпът измества притежанието, разширяването на бизнеса е възможно без големи рискове и инвестиции в лизинг на имоти. Въпреки че доскоро гъвкавите или споделени работни пространства се считаха за запазена марка на младите прохождащи предприемачи, все повече големи фирми избират същата тази форма, с което тя навлиза в живота и на по-възрастните поколения.

Предвид факта, че 50% от световната популация са от поколението на милениалите, като именно това е основната работна сила, а 73% от тях работят повече от 40 часа седмично, в интерес на работодателите е да преосмислят условията си и да се адаптират към променящия се свят.