Модерната икономика търси предприемачи с нацепени мозъци, а не мускули, нужна е промяна в Бургас

Автор: Георги РУСЧЕВ

Социалният антрополог доц. д-р Харалан Александров, преподавател в НБУ в София, който миналата година проведе проучване на тема "Защо младите напускат Бургас?", разговаря с репортер на Флагман.БГ относно новата инициатива на общински съветници от ГЕРБ за промяна в акцентите на образованието - от висше към средно професионално, както и насърчаване не предприемаческия дух сред тях.

- Г-н Александров, в Бургас се заформя една инициатива, която изглежда цели да пренесе акцента на образованието от висшето такова към средното професионално. Смятате ли, че това е подходящо за града?

- Средното образование представлява тази част от образователната система, върху която държавата и общините имат по-голям контрол. Висшето пък е до голяма степен ангажимент на младите хора и техните родители и в този смисъл, за да се направи успешна политика по отношение на морални принципи, ценности и граждански позиции, средното образование е естествена среда. Аз мисля, че Бургас е в много добра позиция да стартира точно такава инициатива, тъй като той вече има достатъчно развита икономика и доста активна община, и доста подготвени кадри, и няколко успешни експеримента в тази насока – иновативното училище по програмиране в жк „Меден рудник” и ОУ „Ал.Г.Коджакафалията”.

- Достатъчно добре ли е подготвена Общината според вас и какви са вашите наблюдения за Бургас?

- Да. Аз съм работил по няколко проекта с тях през миналата и тази година във връзка с миграцията. Що се отнася до резултатите – въпреки добрата инфраструктура и въпреки пригледния вид на Бургас, който се харесва в цяла България, младите хора продължават да напускат града. В този смисъл тази инициатива е нещо като отговор от страна на общинското ръководство по повода на миграцията, че изтичат мозъците на града. И така това е една напълно уместна инициатива в образованието на местно ниво. Средата в България е уместна за подобни експерименти и сега е един прекрасен момент за въвеждането или по-скоро връщането на възпитанието в образованието.

- През последните години Бургас получи тежък прякор сред българите – „Градът на учениците и пенсионерите”. Вие правилили ли сте проучвания в тази насока?

- Не, но съм запознат с този факт. Като цяло впечатлението е, че младите в Бургас са „изпуснати”. Това създава морална паника, която вероятно е и една от причините администрацията да търси решение на проблема. Не мисля обаче, че ситуацията е драматично различна от тази в другите градове. По-скоро различното е в добрия смисъл – че тук има активна общинска власт, която се опитва да промени нещо. Това, което със сигурност се знае е, че тук има сезонна заетост, предимно свързана с туризма и като че ли няма достатъчно развит малък и среден бизнес, който да ангажира в трудови дейности младите.

- Кои са основните групи в бургаската общност, чиито деца емигрират?

- Резултатите са показателни – това са деца в семейства от горната средна класа.  Плащещо е, че някои от водещите гимназии в града водят коренно различна политика от тази на общината. Това, с което те привличат учениците е, че им осигуряват работа в чужбина. Това е чисто противоречие – между администрация, семейство и училища. Едните се опитват да задържат младите, а другите директно ги насърчават да напускат. По този проблем предстои много сериозен разговор на местно ниво и такъв всъщност вече е започнат.

- А на какво се дължи желанието на младите да бягат от тук?

- Това, което установих от моите срещи с млади е, че има много интересно развитие по този проблем. Докато преди те бягаха и хвърляха камък зад гърба си, сега те са с нагласата да отидат да учат и да се върнат обратно тук. В интерес на истината има доста млади хора с богат опит, които са работили в чужбина – Америка, Европа, и са се върнали тук, опитвайки се да направят свой бизнес, да развият някакъв старт-ъп. Харесват си Бургас и от гледна точка на местното развитие градът има една позитивна нагласа за връщане. Зависи обаче как ще бъдат посрещнати и какви възможности ще има предоставят.

- Може ли да се реши наведнъж проблема с всички тях?

- Не и затова трябва с тях да се проведе доста индивидуална дискусия, защото не е възможно да се вземат общи мерки. Разбира се има и общи неща – повечето, които се връщат, го правят заради добрия климат, мястото край морето, харесват си общността, която е доста приятелски настроена.  Бургас не е малък град, но сякаш е запазил уюта си – тук при всяко минаване по бул. „Богориди” или ул. „Александровска” човек може да види познати и приятели – лукс, който в гоелмите организирани градове в Европа с подобен размер е почти невъзможен. 

- В последните години се наблюдава едно отчаяние в Бургас. Може би това е комплексен проблем между семействата, средата и училището. Как може той да се реши?

- Няма просто решение. Първото, което трябва да се случи е работодателите да си променят базистните нагласи. Виждате, че този дебат върви в цялата страна и то много активно. Работодателите продължават да разчитат на нископлатена работна ръка. Оформиха се две ясно изразени позиции – едната на правителството, която налага натиск върху пазара на труда, като например вдига минималните заплати; другата е на организирания капитал, който все още се държи в най-лошите черти на марксисткия капиталист-експлоататор. Вероятно голяма част от българските капиталисти произхождат от средите на комунистическата партия и по тази причина споделят марксистките възгледи за иззедника-чорбаджия. Ако не се променят нагласите към работещите, не можем да разчитаме, че те ще останат тук при отворен пазар.

- Това може би води до исканията, които наблюдавахме това лято – внос на работна ръка.

- Да, започва паника – „нямаме работници”. Ако могат да внесат роби от още по-бедна държава, го правят. По-добре ще е да се научат да печелят от иновации или от нещо смислено, а не от експлоатация на хора. Това е големият проблем и той не е просто икономически. И това не може да се реши от кмет или администрация, колкото и да го искат.

- Конкретно за проекта на общинските съветници... има ли основа за неговото изпълнение?

- В ненаситената и неразвита икономическа среда на България има много възможности за развитие на предприемчивостта у младите. Въпреки че не всеки е роден предприемач. Една добра общинска политика, според мен, би било да се стъпи  на вече съществуващата бизнес среда и на другата инфраструктура, която има общината и съвместно с бизнеса и администрацията да започнат да подкрепят младите. А те имат нужда от насоки, от това някой да ги ориентира в начина, по който работи българската система. Разбира се имат нужда от евтин кредит, а на по-късен етап е възможна и появата на бизнес ангели – успели предприемачи с опит, които инвестират в нови проекти на други бъдещи предприемачи. Когато това започне да се случва, Българи и в частност Бургас ще започне да бъде разглеждан като едно добро място. В момента младите не се чувстват така.

- Общината на първо четене иска да направи по-задълбочено проучване, да анализира социалните среди в града.

- Това е така и съм сигурен, че ако това се случи, някъде през пролетта ще имаме много по-голяма яснота.

- Таргет групите на инициативата на общинските съветници са от 4-ти до 8-и клас. Каква е целта на това?

- Според мен тепърва предстои да се изяснява това. От разговорите ми със Станислав Андреев, който е един от двигателите на инициативата, разбирам, че има криза на основите на трудовата етика – че след определена възраст децата развиват лоши навици, че са „изпуснати”. Прекарват повече време в нищоправене. Инвестират в тялото си, за да станат нацепени батки и красиви каки, но не инвестират в умовете си и на фундаментално ниво това ги определя като губещи. Хубаво е да изглеждаш добре, помага, но не е достатъчно в модерната икономика. Трябва да нацепиш и мозъка малко, не само корема. Нужна е промяна в това отношение.

Разумно е да се насочат по-малките, които все още така да се каже... не са покварени от културата на гетото. Защото истината е, че много от характеристиките на циганското гето, са завладяли голяма част от българската общност. Типчна такава е, че не е задължително само да си беден. Липсата на перспектива, липсата на модел, живота ден за ден... това са проблемите и тяхното решение трябва да се търси.