Бургас е бутиков град, прекрасен е за живеене, а Мюнхен и Франкфурт – за работа. Но това скоро ще се промени

Автор: Георги РУСЧЕВ

Социалният антрополог доц. д-р Харалан Александров, преподавател в НБУ в София, проведе проучване на тема „Справяне с въздействието на миграцията чрез повишаване на институционалния капацитет за по-добро реагиране на предизвикателствата в обществото, произтичащи от трансграничната миграция на младежите в Дунавския регион“. Или казано просто и кратко – защо младите напускат Бургас? След покана от зам.-кмета на Бургас по европейски политики и околна среда Руска Бояджиева, с проучването си доц.Алекандров демонстрира интересни и даже неочаквани  резултати, с помощта на които проблемът може да се реши.

Флагман разговаря с доц. д-р Харалан Александров преди презентацията на тема „Как да задържим нашите и да привлечем чуждите млади?“


- Доц. Д-р Александров, в последно време някои недоброжелатели наричат Бургас „града на учениците и пенсионерите“ - броят на студентите намалява, зимно време след 17 часа по главната и бул."Богориди" няма жива душа, празни са и нощните заведения. Това е сериозен проблем. Как може да се реши?
- Причините са комплексни. Основната, извън всякакво съмнение, е отсъствието на достатъчно високоплатена работа. Оказва се, че Бургас е град с прекрасна инфраструктура и много добри условия за живот. В изследването, което проведохме, той дори беше наречен „бутиков“. Стандартът на живот обаче се разминава с доходите на хората. Като казвам „стандарт“ имам предвид основно цените, които, както се оказва, до голяма степен се диктуват от многобройните туристи. В т.нар. „луксозни заведения“ по центъра на града могат да се видят предимно хора, които говорят на чужди езици или хора от София, дошли на гости. За голяма част от жителите на града и общината този стандарт не е достъпен и това създава усещането, че Бургас е добро място за почивка или учение, но не и за работа. От последното ми проучване това, като информация, излиза много ясно.

- Проучихте ли дали се прави достатъчно от страна на Общината, за да се промени това?
- Общината и кметът са направили възможно най-доброто за развитието на града в тази насока. Сега обаче е ход на бизнеса. Оказва се, че елитните гимназии в града, които с основание се гордеят с доброто качество на образование, са така да се каже „трамплин“ за напускане на страната.За съжаление. В гимназиите за специализирано изучаване на чужд език има много добре отъпкан маршрут на миграция към съответната страна - Франция, Германия или Англия. Тук стигаме и до парадокс - разминаване между политиката на тези учебни заведения, които улесняват процеса на обучение в чужбина и новата политика на Общината – да създаде интелигентни бизнеси, такива с висока принадена стойност и в този смисъл образовани хора, които да останат тук.

- Но това не е ли глобален проблем?
- Категорично. Това се случва в целия свят  - нещо, което се случи и в България в първите десетилетия на прехода и продължава да се случва днес. На практика имаше „екзодус“ (масово изселване, б.а.) от селските райони. Това се случва и с Бургас, който между другото стои добре, защото от Ямбол и Сливен има механически прираст на населението, въпреки отрицателния биологичен такъв. Това е модел, който ако бъде оставен на пазарните стихийни сили, почти винаги води до свръхскупчване на много хора в няколко града с развита икономика. Резултатът е образуването на градски гета и драматично обезлюдяване на периферията. Бихме могли да го наречем латиноамерикански модел.

- Латиноамериканският модел и градските гета звучат плашещо за един град с много силно влияние на патриотичните сили, все пак вицепремиерът Валери Симеонов и двете му партии Атака и НФСБ са бургаски рожби. Какво имате предвид?
-Това е моделът, при който хората бягат от една абсолютно безнадеждна ситуация в провинцията и се скупчват в авелите (предградията - б.а.), например, като в Сао Пауло. Където преобладава престъпност, животът е кратък и брутален, където хората живеят в ужасяваща бедност и са или жертви на престъпления, или участници в такива – най-често и двете.

- Тук в България може ли да се говори за този модел?
- Има риск, да. Слава Богу нашите гета са сравнително уредени, в сравнение с това, което може да се види в истински бедстващите държави. В много отношения дори те могат да се нарекат кротки, а и все пак наблюдаваме спад в престъпността. В България имаме много ясен етнически оттенък – повечето такива места са съставени от роми. Специално в Бургас, въпреки че изследването ни не беше във връзка с гетата, а обхващаше предимно образованите хора в града, така или иначе сме ходили в кв. Кумлука и кв. Рудник,  знаем каква е ситуацията. Тя не е цветуща, но не е и бедстваща. Една положителна характеристика, която ни кара да се замислим, че все още сме далеч от Латиноамериканския модел е, че хората от тези общности рядко прибягват до директно насилие. Има бедност, има престъпност, наркомания и несигурни доходи – общо взето много рискове, които могат да доведат до така да се каже „безутешна“ ситуация – никаква светлина и никакъв опит с пазара.


Така изглеждат т.нар. "градски гета" в Сао Пауло

- Да се върнем на проблема с миграцията на младите към големите градове. Има ли начин това да се избегне?
- Цялата европейска политика е урбанистична и такава на развитие, насочена към това да не се реализира този модел, за да не се получи обезлюдяване на територии и фрапантна загуба в качеството на живота. Но то е едната страна на монетата. Качеството на живота пада независимо дали живеят 10 човека на квадратен метър или 10 на квадратен километър. Това е много неблагоприятен подход и един от ясните примери за катастрофата на неолиберализма в чистия му вид – в допускането, че ако оставиш пазарните сили да регулират нещата, светът ще стане от хубав - по-хубав. Общо взето не става по-хубав, а по-лош. В този смисъл се налага действително да има такава политика и тя е факт - политиката за развитието на селските райони и всички многобройни програми, по които и Община Бургас е доста активна. Добрата новина е, че Бургас е достатъчно голям и привлекателен град, за разлика от някои райони в България, където положението изглежда безнадеждно.

- Трябва ли тези политики да са централизирани?
- Точно обратното. Тук имаме вече структурен проблем. По силата на изключително централизираната и вертикално организирана българска администрация, всяко решение се взима от някое министерство в София. Аз не твърдя, че  там са некомпетентни или злонамерени, а просто, че те няма как да знаят характеристиките на местните общности. По много линии трябва да се премине към някаква форма на децентрализация на местно, общинско ниво. Това значи и фискална децентрализация – по-голяма част от ресурсите да бъдат управлявани и използвани за местни програми. Бургас е подготвен за по силата на това, че има разтропана администрация – колегите са много опитни.

- Тоест Община Бургас се справя с проблемите, за които говорим.
- Моите наблюдения са, че тук администрацията е много добре подготвена. Това, което прави е, че се опитва отчаяно да привлече ресурси по външни програми и проекти, но де факто получава от републиканския бюджет толкова, колкото прецени някой администратор от някое министерство.

- В крайна сметка има ли начин да върнем вече избягалите млади в Бургас?
Това вече се случва! Аз самият дълго  съм живял в чужбина, но избрах да се завърна в България – решение, което по онова време не беше много популярно и меко казано необичайно. Изборът ми бе мотивиран от професията, която съм избрал. Сега се оказва, че по време на проучването, което правихме през последните месеци, намерихме доста хора, които са се завърнали по родните си места тук, избрали да живеят в България, а не навън. Някои от тях заради семейството, други заради по-живата социална среда. Тези хора изтъкват очевидното като голям плюс на Бургас – местоположение край морето, мек климат (с изключение прави днешният ден,  не е много показателен. Смее се заради ледения вятър откъм североизток, б.а.), градската инфраструктура е приведена вдобро състояние, плюс живата социална среда – т.нар. „face to face“ общност. Хората се засичат по улиците, поздравяват се, животът е по-бавен и жителите не са подложени ежедневно на големия стрес, на който ги подлага големият град - като столицата, напр.

- Бургас – най-добрият град за живеене? Наистина ли?
- Няколко пъти чух точно тази фраза: „Бургас е прекрасен град за живеене, а Франкфурт или Мюнхен - идеално място за работа“. Процесите, които ще променят това, вече са започнали, а сега - вече и изследвани.