Нов Коледен подарък за бургазлии - разказът "Изкупление" , насладете му се

 -Ти луда ли си?
Съпругата на Николай току що го бе помолила да отидат на врачка. И той, разбира се, беше против. Като всеки мъж.

-Много е добра, познавала на всички -жена му, бъдейки като всяка жена не приемаше НЕ за отговор. Пък и много, ама много й се искаше да си има детенце. Опитваха вече години, нищо не се получаваше. Ходиха на какви ли не изследвания, правиха Ин Витро, нищо не помогна. И когато рационалните методи се изчерпат... Обръщаш се към свръхестественото. А то беше под формата на стара жена от близко село. Само на час и половина път с колата...

-Виж, Кате, говорих си вчера с Пешо за тая врачка. Чакали са с жена си с два часа на опашка, там е лудница. Пък и тя таз баба въобще не била със всичкия си. Направо им казала да си ходят, нямала нищо за тях. Представяш ли си? Толкова път, и толкова чакане, за нищо.

-Еми да -отвърна му Катя, -Те са си добре, две деца имат. На нас обаче със сигурност ще ни каже, да се надяваме ли или не. Ако твърдо ни обяви, че няма да си имаме биологично дете, подаваме документи за осиновяване. Това е.

-Ама то сега, утре е почивен ден, събота. Сигурно опашката ще е до края на селото...
-Тръгваме!

И отидоха, разбира се. Къщата на пророчицата беше в края на града, малка и неугледна. Кирпичена. Жената беше вдовица, много възрастна, освен това и почти напълно сляпа. Дъщеря й пускаше гостите, един по един. По сметките на Николай пред вратата се виеше опашка от над петдесет човека, повечето по двама, трима. Преобладаваха семействата, като тях. Жените бяха с пламнали от вълнение лица, мъжете увесили нос. Нашите герои се наредиха най-отзад...

Малко след това вратата на малката къщичка се отвори рязко. Излезе дъщерята на врачката и се огледа. Погледът й се спря на току що пристигналия Николай. Жената делово закрачи към него, хвана го за ръката и го повлече към входа, пререждайки всички останали. Катя тръгна след него...

-Сам, тя каза да влезе сам -отсече жената и я спря с ръка на гърдите.
-Ама ние идваме заради мен, аз имам въпрос -изхленчи Катя...
-Не идвате заради теб, заради него сте тук. Не може да дойдеш, и той не може да ти каже какво са си говорили вътре. Обаче излезе ли, всичко зависи от него...
Катя остана на входната врата, отворила уста в почуда. Никой от опашката не възропта, явно тези неща бяха нормални тук.

Николай бе въведен в единствената стая на къщата. Миришеше на спарено и стари манджи. Но бе чисто. На единственото легло лежеше стара сбръчкана жена. Покритите й с пердета очи се обърнаха към него, все едно го виждаше. Той се запъти да седне, но костеливата й ръка го спря:
-Прав ще стоиш! Не заслужаваш в моя дом да седиш. Даже нямаше да те взема, ама ми е жал за жена ти. Ти си грешник.

Николай се сви. Той генерално не беше лош човек. Не бе мамил, нито крал, нито умишлено бе наранил друг човек. Една нощ обаче...

Една гадна зимна нощ, преди много години, Николай се прибираше с колата от заведение. Тогава още бяха гаджета с Катя, бяха излезли заедно, и въпреки че тя го помоли да не пие, той беше обърнал две малки. После я остави до тях, и тръгна да се прибира. И тогава се случи... От нищото на пътя изскочи едно дете. Какво правеше посред нощите, в тоя студ, тогава Николай не разбра. Заради изпития алкохол реакциите му бяха с една идея забавени. Заради леда под колата тя не спря навреме. И връхлетя с немалка скорост върху детето. Блъсна го и го хвърли в храстите. Николай изтръпна и изтрезня за секунди. Замисли се... Ако сега извика полиция, ще го приберат. Понеже е пил. Непредумишлено убийство. Животът, както го познава, щеше да свърши, със сигурност щеше да лежи. И той запали двигателя, потегли плавно и изчезна зад завоя.

На следващия ден научи всичко от Катя. Комшийчето е отивало за лекарства, до денонощната аптека. Сестра му е имала висока температура. И като не се е прибрало до половин час, са излезли да го търсят. Нищо не е могло да се направи...
Николай така и не посмя да признае вината си, нито на Катя, нито на някой друг. Пък и тя не се усети...

 Старата жена се надигна с пъшкане и костеливият пръст се насочи право в гърдите му:
-Черен си ми. Такива хора като теб цапат дома ми. Носиш тъмни сили. Ти си последният човек, който приемам днес. През всичките тези години ти си знаел защо нямате дете, нали? Понеже целият си в мръсотия, никой няма да слезе отгоре при вас.

Сълзи напълниха очите на Николай. Някак си наистина усещаше, че е недостоен за дете, че носи тази негативна карма. И завлича и Катя със себе си. Катя, единственото хубаво нещо, което му се беше случвало. А той я правеше нещастна.
-Защо ме извика, да ми се караш ли? Нищо не може да се направи вече, станалото станало. Ще си осиновим-простена той. -И тя все пак ще е щастлива.
-Няма да си осиновите. Нищо няма да се случи, докато не се изчистиш.
-Какво значи това, да се моля ли?
-Молитвите няма да ти помогнат. Пречисти се. Изкупи греха си. А сега си ходи, уморена съм.

Отвън опашката замърмори, като разбра че днес никой няма да говори повече с пророчицата. Един едър мъж се изплю ядно по посока на Николай.
-Какво ти каза? -Катя бе страшно нетърпелива. -Пита ли я ще си имаме ли детенце? Защо извика само теб? От къде те познава? Ти какво й отговори? Тя как изглежда? Позна ли ти нещо? Мен защо не ме пуснаха? Пари поиска ли ти? Тя май не иска пари, кой каквото остави -въпросите и коментарите валяха един след друг...

   Николай вървеше бавно към колата и се чудеше какво да излъже:
-Луда бабичка, познавала, глупости. Бабини трънкини. Обърка ме с някой. Наговори ми куп глупости...

Едрият мъж още бе ядосан, че му се наложи да пътува и да чака толкова време, без да може да се види с пророчицата. Сега му се налагаше да повтаря цялото упражнение пак... Подвикна на жена си да влиза в джипа, скочи на шофьорското място и запали гумите. Те изсвистяха, тежката кола подскочи и запраши надолу по тясната уличка. Едно малко момченце, по-ниско от предната броня галеше котенце по средата на пътя. Беше клекнало, шофьорът на джипа нямаше как да го зърне. Но Николай го видя. Видя и връхлитащата двутонна грамада. Всичко стана за част от секундата. Дали под влияние на току що проведения разговор, дали чисто инстинктивно, но Николай се хвърли под гумите на джипа. Успя да бутне детето с две ръце, то се изтърколи на безопасна позиция, и Николай се стовари с цяла сила в прахта. А миг след това през него минаха два тона...

Катя изпищя. Хвърли се към потрошеното тяло на съпруга си. Той обаче не можа да се обърне към нея, гледаше нещо видимо само за него право нагоре. Последни хрипове излизаха от размазаните му дробове. И едната му трепереща ръка леко, съвсем лекичко, докосна корема й... И после всичко стана черно.
Малко след погребението Катя отиде на доктор. Не се чувстваше добре, гадеше й се. И бе повърнала същата сутрин...
Малкият Николай се роди на Никулден. Иначе тя нямаше да го кръсти така, казват че не е добре да се кръщава на умрели. Обаче имаше същите пъстри очи, като на покойния си баща. Подарък, от едно друго измерение. Пречистен.

*ЗАЯВЕТЕ КОЛЕДНАТА ПРОМОЦИЯ НА ДВЕТЕ КНИГИ В САЙТА:
www.storieslui.com
Там има и много разкази.
Приятно четене!
Поискайте си посвещение!