Психиатър: Не се говори какво вади хората на протест

У нас не може да се говори общо за „протест”, а по-скоро за няколко различни протеста, които се отличават помежду си и като организация, и като мотивация и като интереси, които се крият зад някои от тях. В същото време няма смислен разговор за недоволството, което се усеща у хората и което ги превръща в демонстранти.

Това посочи в предаването „Лице в лице” по бТВ психиатърът д-р Любомир Канов.

„В дълбочина смътно се долавя едно почти инстинктивно неприемане на начина, по който е устроена държавата и едно схващане, че тя е несправедлива – начинът, по който се разпределят нещата не е справедлив, хората жадуват за справедливост”, посочи той.

По думите му в някои случаи обаче в протеста „отекват залповете на Аврора” – „има намеси на други интереси, на интересите на друга държава”, като инициаторите остават извън кадър, а отпред се явяват хора, „които сякаш са слисани” и не могат да обяснят срещу какво протестират. Така има както „реален гняв и недоволство”, така и „клатене на нещата заради самото клатене”.

В същото време, темата за протестите не присъства в дневния ред на политиците по адекватен начин, смята психиатърът. „Не чух нито един смислен разговор, включително и в студиата, за това какво всъщност стои зад всичкото това недоволство”, отбеляза д-р Канов, като даде пример с проблемите на онкоболните, които журналистката Албена Ивайлова описа в последния си текст, преди да почине от рак.

Той подчерта, че трябва да се говори и работи по теми като „раздутия административен щат, беззаконието и липсата на справедливост в съдебно-полицейско-прокурорската система” и „тази неспособност да се разрешат проблемите със здравеопазването”.

Какви хора са българските политици? "Между тях има мерзавци, има и честни хора, които са хванати в паяжините на едни властови силови полета, които фактически деформират тяхното собствено поведение и се превръщат в карикатура на себе си неволно".

Политическата проекция на недоволството в западните страни е малко по-различна. Според психиатъра това е „резултат от много дълго продължила левичарска забежка, която ще доведе неминуемо до махало в дясна мъртва горна точка – в посока на по-националистически партии и по-десни партии в смисъл на икономическа идеология”.

Сега работещите хора се бунтуват срещу свръхсоциалната държава, която им отнема все повече, за да „подкупи” други, които не е сигурно, че желаят да работят.