Десислава Иванчева обжалва и домашния арест, а съдът я върна в затвора

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка-архив: Авторът)



Въззивният съд отмени мярката „домашен арест” на Десислава Иванчева и Биляна Петрова. Тя бе определена от Специализирания наказателен съд (СНС) на 18 октомври.
Кметицата на столичния район „Младост” и бившата й заместничка, които са подсъдими за подкуп, ще продължат да лежат в затвора.

Припомняме, че двете бяха с мярка „задържане под стража”, която след определението на спецсъда остана в сила заради протест на прокуратурата.
Вчера Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) е разгледал протеста на закрито заседание. Окончателното определение на въззивната инстанция е публикувано на сайта на АСНС.

Любопитно е, че Десислава Иванчева е обжалвала и решението за домашен арест, като е поискала още по-лека мярка. АСНС обаче е уважил само протеста на прокуратурата за връщането на мярката „задържане под стража”.

В определението на тричленния въззивен състав се посочва: „Касае се за поведение на подсъдимите, демонстриращо поставяне над закона и безнаказаност, разкриващо нежелание за съобразяване с установения правов ред, склонност към извършване на действия за препятстване на правосъдието и навреждане на лица, позволили си да изнесат компрометираща ги информация. Ето защо, необходимостта от задържане, за нито една от двете подсъдими не е отпаднала, а избраната от СНС по-лека алтернатива „домашен арест“, не е в състояние напълно да обезпечи неутрализирането на обсъждания риск, особено при положение, че събирането на доказателства не е приключило. В този смисъл протестът е основателен и следва да бъде уважен, а частната жалба, като неоснователна да бъде оставена без уважение.
Въззивният съд, като отчете всички релевантни факти, касаещи конкретните обвинения и задържаните лица, процесуалното поведение на съдебния състав, пред когото делото е висящо, както и поведението на самите подсъдими, намира че срокът на задържане, който до момента е около шест месеца и половина, е в границите на разумния такъв.”

В аргументите на АСНС срещу определението на първата инстанция пише още: „Рискът от бъдещо престъпно поведение при определяне на по-лека по вид мярка за неотклонение, обаче не е хипотетичен и същият неправилно е бил съотнесен само с възможност за въздействие върху определена група свидетели (вече разпитани пред първата инстанция). Съгласно практиката на ЕСПЧ, както и практиката на българските съдилища, оценката на риска следва да се основава на комплексната преценка на индивидуалните обстоятелства по случая – естеството и сериозността на престъпното деяние, конкретните обстоятелства по делото, наказанието, което ще бъде понесено в случай на влизане в сила на осъдителна присъда, възрастта, здравословното състояние, съдебното минало, личните и социални връзки с общността.”

Определението на АСНС е окончателно.