Марио Христов: Разследването срещу Баневи за „обезкостяването“ на „Полимери“ е закъсняло (ВИДЕО)

Разследването срещу Баневи за „обезкостяването“ на „Полимери“ е  закъсняло. Това каза пред камерата на бТВ Марио Христов.
Веднага след университетската скамейка той започва работа в „Полимери” – Девня през 1987 г. В 23-годишната си кариера тук от апаратчик стига до ръководител на технологичен отдел.
„В момента на приватизирането имаше пълни складове с готова продукция, доколкото знам в размер на 20 млн. марки, а за такава сума имаше и резервни части в складовете. Първо продукцията беше продадена, парите изчезнаха, постепенно се стопиха и резервните части от складовете, които бяха тотално опразнени”, разказва Марио.
Предприятието работи предимно за износ, с месечна печалба над 1 милион лева. Произвежда основно сода каустик, хлор, дихлоретан.
След приватизацията през 1998 г. са закрити няколко производства и стотици работни места, дружеството затъва в дългове. Включително и подготвени пари за фонд работна заплата, които трябваше да бъдат изплащани, изчезваха от сметките, добавя бившият служител на „Полимери“.
Изнасят се и касовите наличности. Николай Банев мисля, че преди Коледа или малко след Нова година заяви в началото на 2010 г., че предприятието няма да работи повече и персоналът изпадна в шок, не знаейки какво да прави, разказва Марио.
Става ясно, че заводът ще бъде нарязан за скрап. „Не е нормално предприятие, което носи по милион - милион и половина чиста печалба на месец да бъде затворено и нарязано, при което оценката беше, че ще бъдат взети около 10-15 млн. от метали”, коментира Христов.
В силните години в Полимери работят между 1200 и 1800 души, в момента на фалита – около 700. „Те изпаднаха в недоумение в началото, после някакъв ужас, какво ще правят, тъй като по това време пазарът на труда не беше както в момента и трудно се намираше работа, особено за хора тясно специализирани”, добавя той.
Служителите не разбират защо държавата допуска краха на толкова печелившо предприятие. Това, което си задавах като въпрос постоянно беше защо това правителство, защо тези, които му го дадоха, виждайки какво прави той с предприятието, не му потърсиха сметката, заяви Христов.
„Банев показа, че не само добре владее процеса на обезкостяване, а бих добавил и много добро филетиране на предприятията, които има. За съжаление, нашият втори дом, казвам го от името на всички, които работеха дълги години в този завод, вече го няма”, добавя той.
Едва миналата година с решение на Варненския окръжен съд 302-ма бивши служители на завода получиха заработените си заплати – над 850 хиляди лева.