Повече пари за социална политика, образование, отбрана и заплати в проектобюджета за 2019 г.

Източник: БНР

Министерството на финансите публикува днес проекта за бюджета за 2019 г., , като посочи, че приоритети в него са социалната политика, образованието, отбраната, политиката по доходите и по-справедливи субсидии за общините.

В сферата на социалната политика са предвидени 40,4 млн. лв. допълнително (50% повече спрямо средствата през 2018 г.) за целеви помощи за отопление. Също така обещанието 150 млн. лева за хора с увреждания са предложени в проектобюджета за догодина. Предвидени са 7,0 млн. лв. във връзка с въвеждането на нов вид месечна помощ за деца без право на наследствена пенсия от починал родител, като размерът на помощта за 2019 г. е 115 лева.

Предвижда увеличаване на размера на минималната работна заплата от 510 лв. на 560 лв. от 1 януари 2019 г., 610 лв. от 1 януари 2020 г. и 650 лв. от 1 януари 2021 г.

Общо за увеличението на възнагражденията в бюджетната сфера е осигурен един милиард допълнително, като една трета от парите – 330 млн. лв. са за заетите в образованието. Средното увеличение е 10% спрямо 2018 г., като за педагогическия персонал е средно с 20% с цел достигане през 2021 г. на удвояване спрямо 2017 г. Правилата дават възможност за увеличаване на заплатите, въз основа на заеманата длъжност и оценките за постигнатите резултати.

Политиката в областта на отбраната предвижда да бъде спазено изискването за достигане на разходите за отбрана до определения процент от БВП, в съответствие с Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП, като в бюджетната рамка за 2019 г. общо разходите за отбрана възлизат на 1839,3 млн. лв., което е 1,58 % от БВП.

С половин милиард са увеличение субсидиите за общините, като общо в това перо са предложени 3,7 млрд. лева. От финансовото министерство съобщават, че ще има промени в начина, по който се получава изравнителната субсидия. С нея 19 големи общини ще останат без тези средства, а те ще бъдат пренасочени към по-малките общини, където има по-малък потенциал за увеличение на данъчните приходи.

С преходните и заключителни разпоредби се узаконява преминаването на Националния институт по метрология от БАН към Министерството на образованието.

Общо по макрорамката – дефицитът ще бъде 600 млн. лева догодина или 0,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Дългът ще продължи да намалява, като догодина отново няма да се поемат нови задължения от външните пазари.