Бургаски депутат предупреждава: Арменските църкви ще бъдат затворени, католическата ще бъде ударена

Автор: Лъчезар Лисицов (снимка-архив: Авторът)



БСП, ГЕРБ и ДПС влязоха в особен режим на спорен консенсус по отношение на противоречиви промени в Закона за вероизповеданията. Народното събрание прие на първо четене два законопроекта, които ограничават свободите на религиозните общности у нас. Целта е да се спре влиянието на чужди държави и радикални течения.

От големите парламентарни формации одобриха промените с уговорката, че между първо и второ четене ще се остави повече време за редакция на текстовете. За целта ще се състави и работна група от депутати, в която ще участват и представители на вероизповеданията.

Единият законопроект е с много широк консенсус на ГЕРБ, ДПС и БСП и е резултат от разбирателство, постигнато на Консултативен съвет за национална сигурност при президента.
Вторият е само на депутати от „Обединените патриоти”, но има същата насоченост.

Бургаският депутат от „БСП за България” Николай Тишев обаче алармира, че може да бъдат ликвидирани някои християнски общности у нас.
Той обърна внимание на законопроекта на ГЕРБ, БСП и ДПС, като обясни, че основната цел е ясна  - противопоставяне на радикални форми на вероизповедания и на секти и църкви, които се нароили последните 30 години.

Само че има текстове, които задължително трябва да бъдат променени между първо и второ четене предвид и забележките от Българската православна църква и критичните становища на много други вероизповедания, коментира Тишев.

Според него има опасност за традиционни вероизповедания, които са от стотици години в България.
Той обърна внимание на два проблема, които били в същността на законопроекта.
Единият е, че се предвижда държавна субсидия да се предоставя само на вероизповедания, към които принадлежат не по-малко от едно на сто от населението на страната. Финансирането на останалите вероизповедания остава по стария ред.

Бургаският депутат изчисли, че, за да получава субсидия, едно вероизповедание трябва да има поне 70-75 хиляди последователи.
„Само православните християни и мюсюлманите в България са толкова, трябва да е ясно. По тази логика има традиционни вероизповедания, и за това взимам думата, които ще останат без държавна подкрепа. Например българските арменци са около 30 000 човека. А знаете, че Арменската апостолическа църква е в България от може би стотици години, а в последните над 100 години има храмове в най-големите градове. Те са изключително лоялни към държавата. Арменската общност е изключително интегрирана, спазва законите. Поради едно такова предложение те ще останат без субсидия”, коментира Николай Тишев от парламентарната трибуна, откривайки дебата по законопроектите.

„И второ нещо, което пък абсолютно касае и други вероизповедания. Въвежда се изискването свещеници и свещенослужители да бъдат само български граждани, като чужди граждани могат да бъдат свещенослужители само след разрешение на Дирекцията по вероизповеданията. Това да кажем, че може да бъде прието, но свещенослужещи чужди граждани могат да участват в богослужения само съвместно с местни представители на съответното вероизповедание. Ако това остане така в крайния вариант, трябва да ви кажа, че арменските църкви в България ще бъдат затворени. Защо? Арменската апостолическа църква няма духовно училище в България, нормално, както в Румъния и Украйна. Затова и техният каталикос или каталикос на всички арменци, в Ереван, праща техните свещеници да служат в България, във всички страни. Може би само в Русия има такова духовно училище. Това изискване означава, че в тези църкви няма кой да служи”, заяви още народният представител от „БСП за България”.

Той добави: „Последното, между другото, ще удари, така да се изразя, и католическата църква. На много места в католически църкви в България служат чужди граждани. Например в Малко Търново в църквата служат поляци поради същата причина.”

Тишев одобри това, че се удължава срокът за разглеждане на промените между първо и второ четене и че ще има работна група, в която ще се включат представители на всички парламентарни групи. Той изрази надежда, че участие ще вземат и представители на повечето вероизповедания.
По думите му - трябва много внимателно да отсеем сухото от суровото.

Николай Тишев заяви, че регистрираните вероизповедания в България са 177, но реално традиционните били 4 или 5.
„Да направим така, че да постигнем целите си, но да не противостоим и да не попречим на традиционните вероизповедания в България, които спазват законите и са лоялни към своята родина”, призова бургаският депутат.

Реплика на изказването му не последва. По-късно обаче председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов адресира донякъде проблема със службата на чуждите свещеници. Той обясни, че на второ четене в закона ще има промяна и ще се даде възможност към Дирекцията за вероизповеданията да има само уведомителен режим за по-малките общности, сред които арменската и католическата.

Васил Антонов обяви от името на „БСП за България”, че те ще подкрепят на първо четене и двата законопроекта. Той обаче добави, че има много притеснения, които трябва да бъдат изчистени преди окончателното приемане на текстовете.

Искрен Веселинов от „Обединени патриоти” (ОП) коментира техния законопроект. Той обясни, че се предвижда проповедите да са само на български език, за да са „разбираеми за всички”. ОП предлагат и въвеждане на специални изисквания за местата за службите.

Отношение взеха и Мустафа Карадайъ и Йордан Цонев от ДПС.
Те обясниха, че целта на промените, под които са се подписали, е да се предпазят вероизповеданията от чуждо влияние. От друга страна обаче трябвало да се вземат предвид опасенията на религиозните общности.

И двата законопроекта днес бяха одобрени на първо четене.