Президентът отбеляза Съединението с тъжна реч: За безпътното ни настояще, за загиналия дух и за изчезването на нациите

Автор: Антония Чорева


Президентът Румен Радев произнесе тържествена реч в Пловдив по повод 133-тата годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Той отбеляза, че тогавашният дух днес го няма, че нациите се връщат към историята си и корените си, но трябва да се пази разлика от ксенофобията и че тогавашната жертвоготовност днес е останала само в книгите.

Ето какво каза президентът пред войските на пловдивския площад Съединение:

През септември 1885 г. българите решават да вземат съдбата си в свои ръце и не ги спира нищо, нито несправедливите договори, нито враждебността на Великите сили.
Онзи вдъхновен възрожденски народ има една цел – Съединението.

Днес сме тук да почетем това велико дело, изцяло българско дело.
Събираме се от година на година в славните дни да споменем героите, гордеем се с чужди подвизи, а достойното минало е утеха за безпътното ни настояще.

Редно е да се запитаме какво остава днес от духа на Съединението.
Защо потомците, които се събраха в общ дом, днес наричат България „тази държава”, а мнозина я напускат.

България в 20 век бе белязана от трагедии, които внесоха разкол в обществото и дори демокрацията не успя да го излекува.
Защото Съединението е еднократен акт, а единението е въпрос на съзряване.
За героите България стоеше по-високо от живота им, този зрял дух възроди България.
Този зрял дух трябва да води и нашите стъпки днес, а той остана да живее само в книгите и само в сърцата на най-ревностните от нас.

Някои избързаха да обявят нациите и държавите за отживелица в днешния глобален свят, пренаписваше се история.
Но махалото днес отива в обратна посока, народите все повече се обръщат към себе си и безродността вече не е модерна.
За да не скочим в ксенофобията обаче трябва да се обърнем към нашата история, към патриотизма, защото зрелият патриотизъм не говори високо, а мъдро. Не отрича света, а го приема без комплекси с ясна увереност за собствената си стойност.

Да почитаме нашето съзнание, че нашето единение днес е най голямата почит към делото на онова Съединение.