Бургазлии питат: Защо емблемата на града ни - Часовника, е верен само по 6 пъти на ден (СНИМКА)
Това някаква арт инсталация ли е, или просто не работи, питат се туристи
02 Август 2018, Петък, 00:04 ч.
Автор: Георги РУСЧЕВ снимки: АвторътМонтирано преди близо 100 години, швейцарскиото устройство на кула е едно от най-популярните места за срещи в града
Имате уговорка в 18 ч. на Часовника – най-популярното място за срещи в Бургас, но... ви е паднала батерията на телефона и не можете да се ориентирате във времето. Пристигате на място и поглеждате към символа на Бургас с надежда да разберете дали ще го/я чакате, или той/тя вече ви чака. Но там виждате час, който е изключително далеч от истината – не само на единия циферблат, но на трите. Те всичките показват различни часове.Такава е ситуацията днес на въпросното място – символа на Бургас, монтиран преди около 100 години на самия ъгъл между бул. „Богориди“ и ул. „Александровска“ – в самия център на града. И въпреки, че е марка „Фаваж“, доставен директно от Швейцария, изглежда времето за него е спряло.
Вниманието ни към този факт насочиха възрастни бургазлии, които повече от 50 години се ориентират за времето и си уговарят срещи именно "на Часовника".
„От години е така. В началото не работеше само от едната страна – това беше преди около 3 години. Впоследствие спряха и останалите. Сега те са вечно заседнали на съответно: 2:20 ч. на север, 6:34 на изток и 1:11 на юг. Когато човек има 1 часовник, винаги знае колко е часът. Когато има 2, никога не може да бъде сигурен“, коментират зевзеци. Фотосът, който Флагман.БГ публикува, е направен към 15:43 ч. днес.
Бургаският Часовник в действителност е една от най-старите забележителности в града. В продължение на дълги години той е служел като отговор на въпроса „Какво ви направи впечатление в Бургас“, редом с Грамофона, Морското казино, Приморския парк и пл. „Тройката“. Не е редно той да бъде занемарен по такъв начин.
А ремонтът му по всяка вероятност няма да коства много средства.
В категории:
Животът
Какво ще е времето на Черноморието на 16 юни
B-52 се разби в американска военновъздушната база Едуардс
Дефибрилатор монтираха и на Моста в Бургас
Как да направим перфектните бързи спагети
Търсят парите на „Калашниците“, шефовете на бандата остават на свобода
"Ад" на популярен плаж: Дронове кръжат след атака на 4-метрова акула
Крал и на дансинга: Везенков "взриви" купона на шампиона с Бангаранга
Огромен отзвук след шествието: Княгиня Калина в епицентъра, организаторите с реакция
Ценопад след сделката на Тръмп с Иран, но мирът в Близкия изток май е невъзможен
Изгряваща спортна звезда загина в зловещ инцидент
Подробности за драмата с "принца"-красавец, признат за изнасилвач
Всички шофьори допускат тези грешки с климатика в колата, а те източват резервоара ви през лятото
За бургазлии той е едно от местата, където знаят, че ще се срещнат с близък, с далечен роднина, дори може и бизнессреща да си уредят. И кореняк бургазлии и онези, които са хвърлили котва край морския бряг, знаят безброй истории, случили се точно тук под часовника през годините, превърнали се в истински градски легенди.
Когото и да запитат кое е най-прочутото място за срещи, без колебание ще отговори -градския часовник. Старите бургазлии разказват, че още с появата му районът се превръща в място за любовни трепети и въздишки и станал истински ориентир за влюбените. И до ден-днешен младите не изневеряват на традицията и си удрят среща до часовника.
Оказва се, че е твърде оскъдна информацията за тази бургаска емблема, до която са се запознали или събрали не една и две любовни двойки.
Според историческите данни рождената дата на този символ на Бургас е 1936 година.
За негов баща се смята инженер Георги Марков-директор на тогавашната кооперация " Светлина", която електрифицира крайморския град. До 1927 година Бургас се е осветявал с фенери, през 1927 година е пусната електрическата енергия от мина "Черно море".
Историята сочи, че е имало два часовника. Часовникът майка, същият като този, който знаят всички бургазлии, е стоял в кабинета на инженер Марков. Часовникът е бил от прочутата швейцарска марка "Фаваж", с троен циферблат. Двата часовникови механизма са донесени от пътуванията на инженер Георги Марков до Швейцария, като градският брояч на времето е бил закупен от общината.
От часовника майка, разположен в сградата на кооперация "Светлина", по въздушна линия идвали импулсите, които задействали градския часовник. Поддържането на механизма извършвали техници, които работели в тогавашното Енерго.
Твърде дълго време тогавашните бургаски първенци търсели подходящо място за часовника. Решили той да е своеобразен разделител на трите централни бургаски улици, за да може да се вижда както от улица "Александровска" и жп гара, така и от улиците "Богороди" и "Фердинандова" заради трите лица, които има. Разположен сега точно до самата община, от него се тръгва за Морската градина или другите две лица на града -улиците "Фердинандова" и "Александровска". През годините обаче поради една или друга причина той сменя мястото си на няколко пъти, но все остава в района около общината.
Още през далечната 1936 година тогавашният кмет Атанас Сиреков решава чосовникът да бъде монтиран близо до сградата на сегашната община в началото на улица "Богороди". Старите бургазлии си спомнят, че там са се намирали хотели, къщи, както и известният военен клуб.
По самата "Александровска" се е намирало т.нар. сити на стария Бургас, където са били разположени почти всички известни банки. След като през 1938 започва строителството на сградата с колоните, както бургазлии наричат сега кметството си, часовникът е преместен на отсрещната страна -на ъгъла на първата сграда на улица "Богориди". Там той е монтиран на фасадата на самата сграда и отново се вижда от всички бургаски посоки.
Заедно с него в мазето на сградата бил преместен и часовникът-майка. В миналото за мястото на ъгъла на "Богориди" е съществувала идея да се изгради градска художствена галерия и часовникът да заеме достойно своето място пред нея. Идването на демокрацията и последвалата реституция обаче помитат сградата, където някога бе магазин "Витоша".
След събарянето и точно в края на 80-те и началото на 90-те години на миналия век часовникът стои захвърлен в мазетата на общината, но изчезва майката, без която не може той да се възстанови. Липсата му в градския пейзаж довежда до недоволство сред бургазлии, които "воюват" за връщането на символа си.
Започва издирване на антиката. В търсенето й се включва дори и полицията, спомня си Стефан Николов, който се грижи за часовника. Обаче така и не се открива часовникът майка и се налага да се направи нов.
Тогавашният кмет Продан Проданов решава да върне една от емблемите на града, изтупват го от прахта и пребоядисват металния му обков. Проектът на сегашната конструкция е на художника Кольо Кехайов, който го поставя в специални метални рамки, постаментът е монтиран така, че отново с него да си сверяват часа идващите от всички улици бургазлии.
Спомням си, че когато започнахме да го издигаме, един възрастен бургазлия, който преминаваше покрай него, се прекръсти и каза: "Доживях отново да го видя", разказва художникът Кольо Кехайов. Часовникът е специално поставен в центъра на Бургас в навечерието на празника на града -Никулден, на 6 декември 1993 година. Само една година преди това общинското ръководство на града взима решение да чества Св. Николай Чудотворец като закрилник на града.
Любопитното е, че сегашният часовник е същият този, който е закупен и доставен от странство в далечната 1936 година. Оттогава досега той не е спирал. Часовникът е с електрически механизъм и сега продължава да се командва от сградата на община Бургас, а вечер неговият циферблат се осветява. Всичко по него е оригинално, както стрелките, така и алуминиевият корпус, казва Николов, който в Бургас наричат пазача на часовника.
Вече толкова години след неговото възстановяване всеки ден Стефан Николов идва в общината, за да завърти "стрелките на градския часовник", също както едно време. Интересно е, че за разлика от други часовници в морския град и трите му страни показват точно еднакъв час, като не избързват или изостават.
ама сега е така - живееш в Бургас , значи си бургазлия,
ако пък си роден в Бургас - си кореняк.
Аман от дурета!
Странна работа, а аз си спомням как 60-те и 70 -те години си висеше и си работеше на ъгъла точно срещу общината! Едва когато събориха ъгловата сграда поради реституции го свалиха оттам и няколко години по-късно го монтираха на сегашното място! Под този часовник се събираха най-вече "коментаторите" на мачовете !
Всичко започва в началото на миналия век, когато двамата инженери Георги Марков и Ангел Гюзелев следват в Европа. Те решават да намерят часовник, който да бъде поставен на важно място в града, където ще отмерва времето. Годината е 1936-та. Двамата се свързват с фирма, от която купуват часовник за Бургас. Той е марка "Фаваж" с троен циферблат и е доставен от Швейцария. След като е доставен в Бургас, Часовникът е монтиран на сградата на старата община. Задвижва се чрез електрически импулси, които се предават по въздушна кабелна линия от часовник-майка. Там той отмерва времето в продължение на няколко години. По-късно е преместен на противоположната страна на улицата.
Днес това място се намира на ъгъла на улиците "Александровска" и "Богориди", на срещуположната страна на хотел България, където е имало ъглова сграда. На това място Часовникът остава до 60-те години на миналия век. Според някои сведения през 1963 година той е свален и е захвърлен в мазето на сегашната териториална дирекция "Приморие", която се намира на ул. "Александровска".
Емблемата на Бургас е спасена благодарение на страстта на един бургазлия към часовниците. Стефан Николов притежава в личната си колекция повече от 450 старинни часовници. През 1993 година Стефан Николов дава на Часовника нов живот. Изважда го от мазето и се заема с реставрацията му. Оказва се, че старата красива чугунена конструкция, на която е стоял Часовникът, е изгубена безвъзвратно. Незнайно кога тя е предадена за старо желязо и е претопена. Това се оказва друго предизвикателство за Стефан Николов. С помощта на художника Кольо Кехайов правят нова конструкция. Тя е произведена в завод "Спартак", елементите й са от алуминий, което не позволява да бъдат заварявани. Затова Николов използва специални сглобки, за да събере конструкцията. Целият процес продължава 7 месеца. Конструкцията е триъгълна и на всяка от страните има часовник, който гледа към различна улица.
Оказва се още, че е изчезнал и часовникът-майка, от който се подават импулсите за отмерване на времето. Стефан Николов се свързва с фирми от Швейцария, за да осигури ново устройство. След като разбира, че то ще струва скъпо, сам изработва апарат, който подава импулсите към циферблатите на трите пилона.
Днес Часовникът е място за срещи, а през годините около него са се случили много интересни истории. Освен новите пилони и циферблатите, всички части на този символ на Бургас са оригинални.