Министрите Цачева и Захариева са гласували „за” Истанбулската конвенция и третия пол
Няма опасност БСП да бъде изключена от ПЕС заради отказа да приеме конвенцията
Ключови думи:
Корнелия Нинова, БСП, истанбулска конвенция, скандал, конституционен съд, министри, Цецка Цачева, политика, Флагман
27 Юли 2018, Петък, 10:45 ч.
Автор: Антония ЧОРЕВА, снимка: Лъчезар ЛИСИЦОВНинова „била подложена на жесток бой”, за да даде положителна позиция за скандалния документ
Министърът на външните работи Екатерина Захариева и министърът на правосъдието Цецка Цачева са дали положителни становища за Истанбулската конвенция.Това съобщи в Казанлък лидерът на БСП Корнелия Нинова, която преди малко се е запознала със становищата „за” и „против” документа, който скандализира обществото и предвижда въвеждане на трети социален пол. Днес Конституционният съд категорично реши, че Истанбулската конвенция е противоконституционна.
Решението коментира и Нинова, чиято партия беше против конвенцията. Тя обясни, че „никой не знае, но през последните 5-6 месеца БСП е била подложена на жесток бой и от свои, и от чужди”.
„Изключително щастлива съм, че разумът и правото победиха над чуждите интереси и послушанието на Бойко Борисов, която я внесе и който след една година управление каза, че съжалява единствено за това, че тя не е била обяснена и приета”, обясни Нинова.
А становищата на външния и правосъдния министър показвали отношението на цялото правителство.
„Нямаше друга партия в България, която в последните 5-6 месеца да беше подложена на такъв жесток бой от свои и от чужди. Чуждите ни наричаха антиевропейци, своите ни заплашваха с изключване от Партията на европейските социалисти”, каза Нинова.
На въпрос на Флагман.бг остава ли сега опасността за изключване от ПЕС Нинова отговори, че вече не стои на дневен ред.
„След мисията, която беше тук миналата седмица, изпратена специално да ни убеждава, мисля, че с взаимно уважение си обяснихме, че сме на различно мнение и различните мнения трябва да се уважават”, каза още Корнелия Нинова.
Тя добави, че нейната партия ще продължи да се бори с насилието над жени с всички средства, както и досега, но и наесен ще внесе законодателни промени в законодателството.
В категории:
Политика
Мъж получи погрешна диагноза за рак и премина през седемгодишно ненужно лечение
Българинът, обвинен в шпионаж в Солун, остава на свобода
Правителството представи нова система за следене на обществените поръчки
Без такси за куфар в самолета, ръчният багаж вече ще е безплатен и включен в билета
Община Царево представя културната и фестивална програма до септември
Започва Tales of Sinemoria 2026 - вижте пълната програма на фестивала
Яростен критик на Путин разстрелян в Полша
Какво ще е времето на Черноморието на 16 юни
Дневен хороскоп за 16 юни 2026: Любов и късмет за Везните
B-52 се разби в американска военновъздушната база Едуардс
Дефибрилатор монтираха и на Моста в Бургас
Как да направим перфектните бързи спагети
"Джендър идеология", която е толкова популярна колкото "екофашизъм" няма никаква правна стойност, казва още конституционалистът
Днес Конституционният съд излезе с решение, с което с осем на четири гласа обявява Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, станала известна като Истанбулската конвенция, за противоречаща на основния закон - Конституцията. Четири от висшите магистрати подписаха документа с "особено мнение" - Румен Ненков, Филип Димитров, Константин Пенчев и Георги Ангелов.
Ето с какви са мотивите на бившият премиер Филип Димитров:
"Не съм съгласен с решението по конституционно дело № 3/2018 г., с изводите на мнозинството, както и подхода към тях, по следните съображения:
Конституционният съд би следвало да разгледа искането за обявяване на противоконституционност в следните насоки:
- Съществува ли текст или принцип в българската конституция, който да се намира в противоречие с целите, обсега или конкретни разпоредби на Конвенцията;
- Съществуват ли вече като част от българската правна система други актове, които съответствуват на съдържанието на Конвенцията и
- До какво се свежда отговорността, поета от правителството, респ. от парламента, за да се установи има ли и какви рискове от бъдещи действия, които биха могли да застрашат конституционния ред.
Разглеждайки искането, без да разграничи отчетливо тези елементи, мнозинството попадна в объркване и в контекста на особено шумна политическа кампания (която Конституционният съд, разбира се, не може да пренебрегва, но трябва да оценява с подобаващата му прецизност), стигна до постановеното решение.
Конвенцията определя целите и обхвата си в чл. 1 и 2 изключително в рамките на насилието над жени и домашното насилие. Обстоятелството, че тази проблематика е третирана в други законодателни и ратифицирани от България международни актове (подробно изброени в решението), ни най-малко не отменя правото на правителството да подпише нов международен акт, които създава допълнителни гаранции за международно сътрудничество при спазването на тези норми (тъкмо това е и новото в Конвенцията – ангажимент за по-разгърнати мерки за защита срещу насилието над жени и домашното насилие).
Дали обаче България не трябва поради бедност да откаже закрила на пребивани жени не е конституционен въпрос, а въпрос на изпълнителната и донякъде на законодателната власт.
Мнозинството избра като основен аргумент за мотивиране на решението си приемането, че с позоваването на пола в неговото социално измерение
(употребата на термините "gender" или "genre") се изразявала "идеята, че социалното измерение на пола е независимо от биологичното". Така мнозинството, макар и формално да посочва неразривната връзка между биологичната и социалната характеристика на пола, всъщност имплицитно е възприело тезата, развита в становището на президента, че полът (и като даденост, и като поведение) по българската Конституция бил само биологично определен. Тази теза е съвършено несъстоятелна.
Цитирайки чл. 47, ал. 2 от Конституцията, мнозинството изтъква, че е употребен "терминът жени, който е несъмнено основан върху биологичното разбиране за пола". По силата именно на чл. 47, ал. 2 защитата на жената е свързана с нейната социална роля точно толкова, колкото и с биологичната (при това майчинството съвсем не е задължително да е "биологично"). Тъкмо това има предвид и Конвенцията, а не измисляне на някакъв "небиологичен" пол. Такова разбиране съвпада с поддържаното в края на мотивите към настоящето решение и е удивително, че мнозинството не е успяло да долови това съвпадане.
Мнозинството е отделило твърде много внимание на преводаческите усилия във връзка с понятието "gender" или "genre" – усилия, напълно излишни, защото преводът е въпрос само на улеснение и изясняване за ратифициращите страни. Единствените меродавни за приложението на Конвенцията (включително и като част от националното законодателство) са текстовете на двата езика – английски и френски, така че всеки термин може да бъде превеждан и описателно, стига това да изяснява смисъла му.
В езиците, в които типичната дума за пол - "sex", има двойнствено звучене, терминът "gender" или "genre" освобождава понятието от еротичното му звучене, което на български думата "пол" постига успешно, но в никой език на тези думи не се придава "небиологично" значение.
В мотивите към решението са изброени изчерпателно всички случаи, в които е употребено понятието за пол, натоварено със социалните му характеристики ("gender" или "genre"), и в нито един от тези случаи не се говори за трети пол или за нещо друго освен жени и мъже. Напротив, отхвърляйки насилието над жени, изрично се споменава, че има нестереотипни полови роли, т.е. има хора, чието социално полово поведение е "особено", (т.е. отклонява се от типичното за съответните полове, "gender" или "genre", които си остават два). Да се мисли, че е противоконституционна забраната да се упражнява по тази причина насилие върху тях, е абсурдно.
Създава се обаче едва ли не впечатлението, че тезата на мнозинството по същество обявява за противоконституционна например забраната да се пребиват трансвестити – нещо, което противоречи и на принципите на Конституцията, и на всички действащи антидискриминационни и наказателноправни разпоредби.
Друга погрешна интерпретация на мнозинството е свързана с понятието "идентичност, основана на пола" ("gender identity"). Съществуването на хора, които в поведението си се отклоняват от традиционните мъжки или женски роли (и желаят да е така), е житейски, а не нормативен факт и никоя конституция или закон (дори нацистки или комунистически) не може да определи дали тях ги има или не, а само дали могат да бъдат изтребвани (в случая с нацизма), дискриминирани и изселвани (при комунизма) или снабдени с елементарна защита срещу насилие, каквото предвижда конвенцията. Очевидно публичното признаване на един съществуващ факт помага, а не вреди при гарантирането на тази защита. Да се твърди (както в някои от постъпилите становища), че някаква "българска конституционна идентичност" противоречала на признаването на съществуващи факти от живота е нелепо.
Да се твърди, че Конституцията забранява да се говори за това, понеже то "не цели постигане на равенство между половете, а заличава разликите между тях, с което принципът на равенството загубва смисъла си", е също необяснимо. Как точно става заличаването на разликата между половете за мен (и вероятно други със също така обикновени възприятия като моето) остава загадка. Но от това се извежда увенчаващата мотивите към решението фраза, че "ако обществото загуби способността да прави разлика между жена и мъж, борбата срещу насилието над жените остава само формален, но неизпълним ангажимент". Излиза, че според конституционния законодател изясняването на факта, че има лесбийки или трансвестити означава, че мъжете и жените ще станат еднакви. Слава Богу, нищо в текста на Конституцията не показва, че конституционният законодател е имал подобни мисли.
Бурната социална реакция на българското общество, макар и подстрекавана от неверни тълкувания и внушаване на фалшиви страхове, очевидно отразява някои реални опасения, свързани с възможността ратификацията на Конвенцията
а) да се окаже способ за проправяне на път към признаване на еднополовия брак и
б) да открие пътя за екстравагантни неправителствени организации към насаждане по "законен" начин сред децата на "свръхосвободени" идеи (като самоназоваващата се така "джендър идеология" – "gender ideology").
Първото опасение е неоснователно. Според чл. 46, ал. 1 от българската Конституция бракът е съюз между мъж и жена. Конституционни изменения не стават чрез конвенции, а единствено по начин, описан в глава IX от Конституцията.
Второто опасение има своите основания. Факт е, че понякога разумни класически либерални идеи се защитават от тесногръди либералфанатици или екстравагантни авантюристи по съответен за манталитета им начин. Конституционният съд не е призван да гадае дали такива ще се втурнат към българските училища и дали някое правителство няма да ги допусне там – нещо, което то има всичката власт да възпре, а при наличие на обратна политическа воля то би могло да ги допусне със или без обсъжданата Конвенция.
Понятието "джендър идеология" (с което българското общество се запозна напоследък) е точно толкова популярно, колкото понятията "екофашизъм" (ecofascism) и "феминистонацистка" (feminazi). Общото е, че и трите понятия могат да се използват от ентусиазирани интелектуалци, но нямат никаква правна стойност.
Не съществува обаче никакво основание - поради страх от това, че някое правителство няма да си свърши работата или че някои родители се считат неспособни да възпитават децата си – да се обявява за противоконституционна международна конвенция, която не противоречи на никакъв текст или принцип на българската Конституция.
Не е сега момента да губим специалисти ако се окаже че има милиарди бюджети за такива изследвания. Ние трябва дори да водим тези теми ако сме лидери. Ние трябва да сме в челото на тази дискусия със добро. Мислете като Левски!!!!
Ще правим каквото каже Холандия и Англия.
Ако те мислят че му е времето, значе това му е времето.
Ако може да привлечем клиенти на болниците за рязане на полови органи, ако може да привлечем джендъри като туристи - добре са дошли.
Ние сме сигурни в пола си.
На всеки ще направим място със добра дума.
Точка!!!!
Не съдии ами учени трябваше да се произнесат.
А з бизнеса щяхме да имаме много повече ползи и ще имаше да се похвалим с нещо ново пред света че сме отворени. Конвенцията е за някои хора специфично, няма да навреди на никой.
Напротив щеше да даде повече гласност.
Това би ни дало повече туризъм.
Никой не е забогатял от държене на главата в пясъка.
Аз пък съм за тая конвенция. Бих гласувал ДА.
Възможно да има такива хора.
НИЩО не ми струва.
Но давам шанс да съм със най напредналите държави.