Моногамията е просто измислица

Късно е. Изпит е повечко алкохол. Жената е красива. Малък флирт, няколко страстни целувки и секс. Всъщност това не би бил никакъв проблем, ако Макс не беше женен. Неговата съпруга не знае за честите му похождения. Другите жени не означават нищо за него. Той просто задоволява сексуалните си нужди. "Знам, че това е нещо естествено. Но знам също, че е нередно", казва той.

Сексоложката Гертруд Волф твърди, че "хората не са моногамни същества по природа". Почти една трета от нейните клиенти идват при нея, защото единият партньор е изневерил. "Много често си имам работа с хора, които са казвали, че никога не биха изневерили и не биха простили изневяра на партньора си. Когато дойдат при мен, те са потиснати, защото все пак са го сторили", казва Гертруд Волф. Тя споделя, че много млади хора си задават въпроса дали моногамията е единствената нормална форма на сексуална връзка. Едни я смятат за единствената правилна концепция, а други - като известния сексолог Фолкмар Сигуш - твърдят, че тя е остаряла и прогнозират скорошния ѝ залез. "Моногамията е едно човешко изобретение. Но в това изобретение има смисъл", казва сексоложката Гертруд Волф.

Нагон или близост?

В своята книга "Конструкцията на възрастните" Гертруд Волф описва две форми на сексуалност, които нерядко се пресичат. Праформата на сексуалността е просто телесната потребност. При нея не става дума за интимна близост, а само за задоволяване на сексуалните нужди, пише сексоложката. Макс, който е изневерил на съпругата си, познава това чувство много добре. Ребека - също. Когато била на 20 години, тя експериментирала постоянно. Ходила по дискотеки, клубове за сексуални запознанства и къде ли не. Натрупала доста сексуален опит и се радвала на вълнуващите сексуални приключения.

На този вид сексуалност се противопоставя сексът, който създава близост. Гертруд Волф го нарича "сексуалност като форма на културата". При този вид сексуалност моногамията играе много голяма роля, защото заздравява връзката между двама възрастни, твърди Гертруд Волф. "Не можем да търсим количеството, ако ни интересува качеството на интимните отношения", казва тя.

Макс винаги е бил пиян, когато е изневерявал. Той никога не изневерява с една и съща жена повече от един път, защото за него интимността и близостта не са важни. Вероятно по този начин той спира влиянието на окситоцина - хормона, който се отделя при оргазъм. Това е същият хормон, който излъчва мозъкът на майките, които кърмят, и заздравява връзката между майката и детето.

Хората, които живеят в моногамна връзка, просто си забраняват изневерите. След бурното си минало и Ребека сега поддържа моногамна връзка. Тя описва приятеля си като по-скоро консервативен, който не споделя нейната радост от експериментите в леглото. "Не ми липсва това, че не спя с други мъже. Но понякога ми липсва вълнението", казва тя. Ребека все пак се надява, че все някога нейният приятел ще се разкрепости и ще започнат да правят секс и извън спалнята, която прилича на удобен кафез.

Моногамията не е догма

Eдна трета от клиентите на Гертруд Волф идват в кабинета ѝ, защото имат несъвместими сексуални потребности. Тя казва, че няма общовалиден отговор за подобни ситуации. Понякога има смисъл за известно време партньорите да се откажат от моногамията.

Точно това са сторили Катрин и нейният приятел. Те решили, че сексът с други партньори не трябва да бъде табу. Това е експеримент, с чиито рискове Катрин е наясно. "Тази отворена връзка не означава, че мога да правя всичко, което искам", казва тя. Тъкмо напротив. Тъй като вече няма никакви забрани, Катрин е трябвало да поеме отговорността и да прецени какво може да очаква от връзката си.

"Отворена връзка или афера - това е все едно. И в двата случая това може да доведе до кризи в партньорството. Кризите от своя страна обаче могат да доведат до по-нататъшно развитие на връзката между двамата партньори", казва Гертруд Волф. "Моногамията нито е единствената смислена концепция при една връзка, нито пък е обречена на провал. Всяка двойка трябва индивидуално да реши какво е по-добре за нея. Сексуалността е нещо много лично. В едно партньорство обаче тя престава да бъде нещо индивидуално и се превръща в обект на договорки", казва Гертруд Волф.