Защо прося във Виена? Петима просяци от България разказват

Източник: DW

В австрийския сайт kosmo.at бе публикувана обширна статия за просяците по виенските улици. В нея репортери разговарят с петима просещи българи, както и с няколко виенчани, които коментират актуалната ситуация по улиците на австрийската столица.

В статията се посочва, че "в мултикултурна Виена, където хората са свикнали с многообразието, уличната просия предизвиква противоречиви реакции. Не може да се каже, че виенчани се ядосват на просяците. Тъкмо напротив. Те по-скоро изпитват горчивина от социалната ситуация в някои от страните-членки, които благодарение на отворените граници, се усещат и в Австрия. Недоволство предизвикват преди всичко информациите за т.нар. просешка мафия, която организирано води бедни източноевропейци в Австрия и ги експлоатира жестоко. Австрийските медии пишат за това, че групи от по около 20 човека биват настанявани в мизерни условия. Всяка сутрин те биват разпределяни на различни места във Виена. Просяците стоят там цял ден, а голяма част от парите, които изкарат, отиват, разбира се, в джобовете на босовете."

В статията са посочени и любопитни подробности за просията, за законовите разпоредби в Австрия и други страни, както и куриозни случаи с просяци. На следващите редове Ви представяме накратко историите на петимата българи:

Синан, 23-годишен:

Дебелото яке и шапката на главата не могат да прикрият измършавялото тяло на Синан, пишат репортерите. Те посочват, че немският на 23-годишния българин не е никак добър. Той проси във Виена от две години. "Дойдох тук, защото условията в България са катастрофални. Там цари истинска бедност, а аз нямам нито семейство, нито жилище. Затова е по-добре да живея тук на улицата, отколкото да се върна в България. Нямам работа. Не съм и търсил такава, защото не вярвам, че някой ще ме назначи. И тъй като не искам да крада или да продавам наркотици, както правят много други, аз прося. Тук хората ми дават дребни пари или нещо за ядене. В България никой не го прави, защото почти всички хора са бедни. Понякога виенската полиция ме гони и ме глобява. Глобата е 100 евро, а аз нямам толкова пари. Затова отивам в затвора, където прекарвам по четири дни. Имам къде да спя, мога да взема душ. Досега съм бил четири пъти в затвора, но там не е чак толкова лошо. Когато времето е хубаво, спя в парка. А през зимата - на някоя гара. Понякога се къпя в организацията "Каритас", но там не получавам нищо за ядене и пиене", разказва Синан. От разговора с него не става ясно дали е част от някоя организирана просешка банда.

Нена, 68-годишна:

Жената е седнала върху няколко вестника близо до една спирка на метрото. Репортерите посочват, че тя ги гледа с недоверие, но въпреки това разговаря с тях. "През цялото реме охка, сякаш нещо я боли", изтъкват журналистите. Ето и нейната история: "Пристигнах преди три дни с един приятел с ТИР от България. Не съм платила нищо за превоза и освен нас двамата в ТИР-а нямаше други хора. Спя в помещение на организацията "Каритас", но там не ни дават нищо за ядене. Имам четири деца и много внуци в България. Всичките са много бедни и не могат да ми помагат. Затова трябва да прося. Утре си тръгвам за вкъщи." Това разказва възрастната жена и с мъка става права, като обяснява, че трябва да отиде до тоалетната. Репортерите предполагат, че тя явно се страхува от тях и затова им разказва, че всъщност изобщо не проси, а само си почива на земята. "Докато прекосява улицата, оставаме с впечетлението, че се притеснява поради това, че е разговаряла с нас. Няколко дни по-късно тя седи на същото място", пишат австрийските журналисти.

Надка, 54-годишна:

"Тя почти е легнала на улицата. Единият ѝ крак е силно подут. Личи си, че е болна. Въпреки това е разговорлива", четем в статията. Ето какво разказва Надка пред репортерите: "Имах рак на матката, а сега и на лимфните възли. Оперираха ме няколко пъти. Трудно ходя с тези постоянни болки. В България получавам пенсия от 200 евро, но те не стигат за лекари. Един преглед струва 80 лева. Имам двама сина, но и те нямат достатъчно пари. С мъжа ми вече идваме за втори път във Виена, за да просим. Така решихме. Неговият брат живее от просия вече цели десет години. Първоначално живеехме заедно в "Каритас", но впоследствие ни разделиха. Казаха, че нямаме право да спим заедно. Затова заедно с едно турско семейство от България взехме под наем малко жилище при един турчин. Плащаме по седем евро на човек на нощ. Скъпо е за нас, но все пак е по-добре от "Каритас". Имаме една стая, можем да се къпем, да си перем дрехите и да си готвим. Готвим картофи, боб, ориз. Затова сме постоянно гладни. Минувачите ми дават между 10 и 15 евро на ден. Мъжът ми получава също толкова. Но когато пристигнат полицаите, искат да видят паспорта ми и крещят "Weg, weg!". Някои са много лоши. В България и в Сърбия не е така. Но хората там нямат пари. Ще останем във Виена до края на май, но сигурно ще дойдем пак. Това е единствената ни възможност да оцелеем."

Илия, 46-годишен:

"На дебел картон някой му е написал с грешки на немски, че има две деца и моли за помощ за тях", посочват журналистите. "Той държи една чаша от кафе, в която има стотинки, и изглежда потиснат. Не му се говори много", пишат още те. Самият Илия разказва пред тях следното: "В България имам две деца - на три и четири години. Нямам жена. Затова сестра ми се грижи за тях. Дойдох във Виена преди десет дни с автобус. Спя на една гара, а през деня прося. Полицията ме гони непрекъснато и ми взима всички пари. ВЗимат ми по четири-пет евро. Но аз не оставям всичките пари в чашката. Става все по-лошо. Вече почти никой не дава пари. Следващия месец, като събера 60 евро, се връщам у дома. Трябва да занеса пари на децата. Не знам дали цели групи мои сънародници идват във Виена да просят. Не познавам никой друг българин, а румънците не ги разбирам какво говорят." Журналистите посочват, че той избягва погледите им. Според тях, той крие нещо.

Георги, 33-годишен:

"Група от трима млади мъже се е настанила на оживено място. Тримата седят на тротоара, заобиколени от найлонови торбички. Когато се приближаваме, единият ни моли за цигара. Не иска да отговаря на въпросите ни, докато не получи пари. Другите двама бързо изчезват, когато виждат фотографите", пишат репортерите. 33-годишният Георги разказва: "Работим във Виена, защото в България няма работа, няма ядене, няма бъдеще. Затова идвам във Виена и прося по улиците. На ден изкарвам по 15-20 евро. Не е много за един толкова богат град. Само полицията ми създава проблеми. Ако ме хванат, че прося, налагат глоба от 22 евро. Но вместо да им плащам, аз отивам в затвора. В България имам жена и три деца. Те очакват да им занеса пари. Когато съм в затвора, не получавам пари, защото в тези дни няма как да прося. Пестя всеки цент. Спя на гарата, къпя се при "Каритас". Това е тежък живот, но трябва да издържа. Заради семейството. Във Виена има и много румънци. Не ги разбирам, но чух, че пристигали на групи. Ние българите идваме поединично. Аз съм официално тук, имам европейски паспорт и съм европеец. Идвам само в Австрия. Не се и опитвам да ходя в други старни. Ще остана още месец и после се прибирам у дома."