Ето защо ще трябва да търсите лекар за детето си в Сливен или Стара Загора и кой заложи мината с Националната здравна карта (ВИДЕО)

Автор: Иван КОЛЕВ, снимка и видео: Иван КОЛЕВ

Грешна методика е сбъркала цялата концепция и заложила мината на Национална здравна карта (НЗК), която разбуни духовете. Припомняме, че за Бургас се предвижда драстичното ограничение на леглата в хирургията, педиатрията и АГ отделенията (ВИЖТЕ НАШАТА ТЕМА В РАЗВИТИЕ).

Около това становище се обединиха представители на 13-те общини от региона, пациентски и неправителствени организации, които по инициатива на областния управител Вълчо Чолаков заседаваха извънредно днес. Чрез губернатора те ще депозират своето възражение в Министерството на здравеопазването.

„Базата за определяне на всички условия и критерии за изработването на Националната здравна карта стъпват на неверни данни за населението на Бургас . Отчитат се 412 хил.души, но това са само регистрираните по постоянен адрес, няма ги тези по настоящ адрес, които не са никак малко. Не се отчитат работещите през летните месеци, както и туристопотока, а знаете, че само през летище Бургас минават над 3 млн.пътници. Всички тези хора са потенциални ползватели на здравни услуги”, подчерта Вълчо Чолаков.

Вергиния Цанова, зам.-директор на РЗИ категорично се противопостави на предложението за намаляване на леглата за ключови заболявания. 

„Отрязани са хирургия, педиатрия и АГ отделения, а в същото време се завишава допустимия прием за заболявания, които изобщо не се лекуват. Безкрайно объркана стратегия, която изобщо не отчита здравно-демографските характеристики на областта. А в Бургаско от 2016 година има ръст на раждаемостта, наблюдава се и ръст на населението под 17-годишна възраст, което ако се запази като тенденция говори за подмладяване на населението”, каза д-р Цанова.

Тя маркира и друг интересен факт. Изцяло изключени от НЗК са пет лечебни заведения.  Комплексния онкологичен център в Бургас, който лекува хиляди онкоболни и разполага с изключително модерна апаратура и специалисти, Центъра за психиатричното здраве, Центъра за кожно-венерически заболявания, СБР Мари и СБР Национален комплекс, филиал Поморие. „Надявам се да е техническа грешка, защото ако не е – ще има голям проблем”, подчерта Цанова.

Зам.-директорът на РЗИ съобщи и друг изключително спорен факт.

Средната осигуреност на легла за страната е 4,61 на 1 000 души население, но за Бургас е 3,77 промила, което нарежда региона ни на едно от последните места.

Ако трябва да се отчитат и регистрираните по настоящ адрес, както и туристите коефициентът ще падне много под 3 промила. „Категорично е нужно преразглеждане и промяна на методологията”, подчерта д-р Цанова.

Д-р Лорис Мануелян, зам.-кмет на Бургас с ресор здравеопазване алармира, че ако отрязването на приема се запази ще се обезсмислят усилията, които са положени за развитието на този сектор в последната десетилетка. Според д-р Мануелян е използван безкрайно консервативен подход, стъпващ на исторически принцип.

„Както знаете в исторически план Бургас винаги е бил ощетен по време на здравеопазването, ако сме направили голяма крачка през последните 10 години, сега ни ограничават. А Бургас е град, който ще се развива", каза зам.-кметът на Бургас.

Припомняме, че ограничението на приема означава едно – дори и пациентът да е здравноосигурен, ако се надвиши квотата, а това обезателно ще се получи при тези показатели, ще трябва да се търси здравно заведение в някоя от съседните области – Ямбол, Сливен, Стара Загора, Пловдив или Варна. Ситуацията е особено деликатна, защото в случая става въпрос за три изключително важни отделения - педиатрични, акушер-гинекология и хирургия.

Ако доводите на кметовете и пациентските организации не бъдат възприети след 23-ти май, когато изтича срокът за обществено обсъждане на стратегическия документ със сигурност ще последват сериозни протестни действия.

Подозренията са за чиновнеческа некомпетентност, която ще нанесе тежки вреди на цялата Бургаска област в следващите три години - срокът за действие на НЗК. Другият вариант е явен лобизъм на висши служители на МЗ, прокарващи интересите на болници в други райони в страната.