Загубих пърия си спечелен милион, но провалът ми бе урок, който искам да ви предам

Автор: Георги РУСЧЕВ

Пламен П. Попов е роден в Бургас, на 36 г.  Той е предприемач и бизнесмен, съосновател на Университет за личностно развитие и предприемачество  "Аз събуждам България" . Националната информационно-образователна кампания "Аз събуждам България" е най-големият социален проект у нас, свързан с личностното развитие и предприемачеството.

На 24 април  Попов ще се завърне на родна земя в Бургас, за да представи дългоочакваната си първа книга „Предприемачът“, в която разказва за провалите си и как те са повлияли на живота му, подтиквайки го да продължава напред и да се учи от грешките си. Наш репортер взе ексклузивно интервю от автора дни преди премиерата на книгата.

-Г-н Попов, вашата история е изключително интересна. Разкажете за себе си и това, през което сте преминал, докато стигнете до тук.
-Роден съм в Бургас в изключително добро семейство. Това обаче беше до 11-годишнината ми, когато баща ми катастрофира и останахме без него. Последваха бурни тийнейджърски години в разгара на прехода. Бих ги описал като „трудни“. Тогава беше модерно бягството чрез наркотиците и не ме е срам да си го призная – за мое щастие успях доста добре да се справя с този проблем като смених средата, в която живея.

-Как смяната на средата ви помогна?
-Ще ви отговоря с аналогия, понеже много хора твърдят, че имат достатъчно воля да се отърват от някой вреден навик, който де факто е по-голям от тях. Ако отидете на Северния полюс, облечен с летни дрехи, колко време ще изкарате там само със силата на волята си?! Средата, която ни обкръжава – социалната среда, има същото въздействие над психиката ни, както Северният полюс на физическо ниво.

-Как започнахте предприемаческата си кариера?
-Завърших средно образование, ходих в казарма и когато бях на 21 години отворих семейно заведение. То не просъществува дълго време, но в краткия си живот то ми даде ценен урок за ресторантьорския бизнес. Да не изпиваш алкохола с твоите приятели без те да си плащат. Ако хората, които искат да отворят такъв тип заведение, спазват този съвет със сигурност ще имат по-голям успех или шанс за успех от мен, (смее се). През 2004 г. направих бригада за строителство, която бързо се разрасна и през 2007 г. стигнахме до 12 човека. Тогава я преструктурирахме в строителна фирма и подписах първия си договор за милион лева. Тогава обаче започна периодът на световната икономическа криза и... съответно не издържахме. По-късно заминах за Кипър, но видях, че в чужбина не е моето място и се завърнах.


Авторът вече е помогнал с безценните си съвети на повече от 6000 българи да преодолеят депресивните си периоди на неуспех и да се изправят пред нови предизвикателства

-Как решихте да пишете лекциите за личностно развитие и помощ към хората?
-През 2015 г., преди 3 години, с моя партньор Ясар Маркос решихме да се занимаем с личностно развитие и помощ за предприемачеството. До момента сме провеждали лекции пред над 6000 души и имам безкрайно много позитивни примери за това как сме помогнали.  По този начин се роди и идеята за „Аз събуждам България“. Видяхме, че има страхотна нужда от неформално образование или допълнение към него, защото хората извън София и големите градове нямат достъп до това. Сега водим диалози с Министерството на образованието (МОН) и дори сме на едно мнение с министър Вълчев за посоката, в която трябва да се движи образованието в България.

-Каква е тази посока, ние нямаме много доверие в този министър, нито в екипа му?
-Не искаме да сменяме системата. Идеята ни е друга – трябва да се възобнови връзката на училището със семейството – това са 2 големи институции, които почти не работят заедно. Това е много важно, за да могат да се постигнат тези ценности, които да направят образованието наистина работещо. Трябва да се работи към въвеждането на нови методики, които да мотивират трите страни на взаимоотношението – учители, родители и ученици, всички заедно да бъдат част от образованието, което на практика е част от възпитанието. Демографската криза в страната не е проблем на раждаемостта, а на изтичането на младите хора от България.


Попов вече представи дебютната си книга в 4 български града - Пловдив, Стара Загора, Ямбол и Сливен

-Да се върнем на премиерата на книгата Ви. Тя е центрирана около провала и това как той трябва вместо да отчайва да мотивира. Разкажете нещо повече.
-Да, тя е центрирана около провалите, но основно около моите такива. Причината е, че аз вярвам, че човек много добре се учи именно от провалите, само ако приема отговорност за тях. Всеки претърпява провали – това е животът. Но много хора избират да не поемат отговорност за тях, избирайки да обвиняват външни фактори – правителство, ситуации, семейство и т.н. Когато човек избере този път, няма как да се поучи от нещо, което отрича. Книгата има за цел да даде насоките за това как да приемаме провала – да не се предаваме, да приемем, че това е нашият неуспех и да работим по решаването му - да предприемаме действия.

-Заглавието на книгата не е случайно - "Предприемачът", но има друг контекст и е добре да се уточни?
-Да, хората трябва да бъдат предприемачи не само в бизнеса, а във всеки аспект от живота. Да бъдат проактивни и да предприемат действия в посока подобряване на качеството на живота си и качеството на средата, в която живеят без да се отказват.

-Вярвате ли в максимата „Провалът е ключът към успеха“?
-Ако човек има нагласата да се учи и развива – да. Ако я няма – по-скоро не. Защото има хора, които не се учат от грешките си.

-А според Вас хората в България имат ли тази нагласа?
-Все повече започват да я имат. Ще ви дам пример - турнето на книгата, което започнахме – виждам пълни с хора зали. Хора, които са ентусиазирани да се развиват и да търсят грешката в себе си, за да я поправят. Добра новина е, ако провалът е твоя отговорност – тогава силата да промениш нещо се намира в твоите собствени ръце. Всяка дума в „Предприемачът“ е мое преживяване – в нея няма нищо изкуствено. В нея, в консултациите си и в работата ми с хората, аз правя това, което направих със себе си и това изглежда им помага – аз просто им връщам вярата в себе си.

-Това, че хората винят външни фактори за собствения си провал е сериозен проблем в България. Бих казал народопсихология. По какъв начин вие показвате на хората от този тип, че това е грешно мислене?
-Чрез личен пример. Аз не се вадя от тази обща маса хора, които винят другиго за проблемите си. Напротив – аз лично съм бил човекът, който обвинява държавата, законите, семейството си и т.н., само и само да не приема реалността, за това, че аз и само аз нося отговорност за резултата, който получавам. В момента, в който човек поеме отговорност и започне да вярва в себе си, всичко се променя. Българите имат нужда от пример, от добрия пример.

-Има ли в книгата Ви някой момент, който препоръчвате изрично на читателите. Нещо, което би ги грабнало веднага, би ги мотивирало?
- Има една глава. Това е една история, която се разви пред мен – за човек, на когото съм помогнал. Главата се казва „Да вдъхновяваш с пример“ и разказва за историята на Геновева Андонова – жена, живееща в София, която е родом от Добрич, която успя да постигне феноменален успех в рамките на 8 месеца. За този период тя успя да събере близо половин милион лева за своята племенница, която имаше вроден порок на едното краче и нещата вървяха много на зле. Примерът е неслучаен, защото показва, че колкото и да е трудно, човек не трябва да се отказва. Тази сума за нея беше непосилна, когато я чу за първи път, но когато повярва в себе си, тя постигна невъзможното. Сега племенницата й дори надбягва батко си, а прогнозите бяха за ампутация.

-Каква е формулата на този успех?
-Да вярваш в себе си и да действаш.