Църквата отбелязва светъл ден! Ето какви ритуали се спазват през тази седмица

На днешния ден православната църква почита паметта на Светите мъченици Терентий и Помпий. Днес е и светли вторник. Това е вторият ден от седмицата, в която се прославят светите апостоли и Св. Богородица. Светлата седмица е време, в което Възкресението на Иисус Христос донася просветление за всички и надежда за вечен живот. Светлата седмица приключва с Томина неделя или наричана още Празна неделя, с която приключва празничният цикъл за Възкресение и започват броенето на неделите след Великден.

Народът нарича тази седмица „празна“, защото през цялото време не трябва да се работи. Според народните поверия на Светли понеделник, наричан още Разтурни понеделник или Разметни понеделник, младежи излизали извън селището, разделени на две групи, като търкаляли група срещу група червени яйца. Според народната традиция с този ритуал се цели предпазването от градушка. На Светлата или Празната сряда се изпълнява обичаят „Мара Лишанка“ от девойки, които лазарували. Те правят кукла от откраднати чехли на бременни жени и я наричат Мара Лишанка. След като измият лицето на булката и своите лица, се надяват, че са изпълнили добрата магия, за да бъдат обикнати от добри момчета, а не от зли змейове, от които да имат деца.

В същия ден се играе и така нареченото Ладино хоро, в което отново участват момичета лазарки. В петък след Великден българинът празнува Лятна Св. Петка. Край църкви и манастири с името на светицата се организира празник с борби, състезания и игри. На връщане от празника всеки гледа да срещне бременна с кърмаче на ръце, защото се счита, че носят голямо щастие. В този ден се обхождат градините и нивите за предпазване от градушка и за плодородие. Светлата седмица приключва с Томина неделя, когато се боядисват яйца за душите на умрелите.

Римският император Деций (249-251 г.) предприел гонение срещу християните в цялата империя. Той изпратил заповед до управителите на всички области да принудят със сила християните да принесат жертва на езическите идоли и да ядат от месото на принесените в жертва животни. Ония от християните, които откажат да изпълнят императорската заповед трябвало да бъдат измъчвани и убивани.

Когато управителят на Африка, Фортуниан, получил тази заповед, събрал народа и се обърнал към християните със следните думи: ‘‘Ако не принесете жертва на боговете, ще бъдете предадени на жестоки мъчения и смърт’‘. На градския площад били вече поставени различни уреди за измъчване на осъдените. Мнозина християни, като се изплашили от страшните мъчения, които ги заплашвали, се отказали от вярата си в Христа и принесли жертва на идолите. Имало, обаче, 40 души християни, които били готови да претърпят не само всякакви мъчения, но и най-ужасна смърт, но да останат верни на Христа. ‘‘Братя, казвали си те един друг, да не се отричаме от Христа, за да не се отрече и Той от нас пред Своя небесен Отец и пред светите ангели.

Нека помним думите Му: ‘‘Не бойте се от ония , които убиват тялото, а душата не могат да убият; а бойте се повече от Оня, Който може и душата и тялото да погуби в геената’‘ (Мат. 10:28). Като чул тези думи, управителят им казал: ‘‘Както виждам, всички вие сте възрастни и разумни хора. Чудя се, защо сте толкова заблудени, та почитате като единствен Бог и цар Този, Когото юдеите разпнаха като злодей’‘. От името на всички отговорил Терентий: ‘‘Ако ти знаеше силата на разпнатия Христос, сам щеше да оставиш заблуждението си, щеше да Му се поклониш и да Му служиш, защото Той е Син Божи. По благоволението на Бога, Своя Отец, Той слязъл на земята и, като съединил Своето Божество с човешко естество, доброволно претърпял кръстна смърт за нашето спасение’‘.

‘‘Принесете жертва на боговете – повторил управителят, - иначе ще загинете от жестоки мъчения’‘. ‘‘Мислиш да ни уплашиш ли? – възразил Терентий . – Ние не сме толкова слаби и безумни, та да оставим безсмъртния живот и неговия Подател и да се поклоним на чужди богове. Прави с нас каквото искаш, но знай, че ние завинаги ще останем Христови раби’‘. Разгневеният управител заповядал да заведат християните в идолското капище и там продължил да ги убеждава да се поклонят на идолите и да им принесат жертва. Терентий смело доказал, че направените от камък, дърво и желязо и украсените със злато, сребро и скъпоценни камъни идоли не са богове. Затова ония, които им се покланят, вършат безумие.

Управителят заповядал на стражата да вземе Терентия и още трима християни: Африкан, Максим и Помпий и да ги затвори в тъмница. След това се обърнал към останалите християни и започнал отново да ги съветва да се откажат от вярата си в Христа и да се поклонят на идолите.

Трима от тях – Зинон, Александър и Теодор твърдо отговорили на управителя: ‘‘Много пъти вече казахме, че сме християни и че никога няма да се поклоним на идолите’‘. ‘‘Щом не искате да изпълните доброволно моите съвети, то със сила ще ви принудя да изпълните заповедта на императора’‘. – Казал разгневеният управител. Светите мъченици били подложени на страшни мъчения: били ги жестоко, горили телата им с нагорещени железа, но те се молели на Бога и търпеливо понасяли ужасните страдания. Като скърбели за заблужденията на езичниците, те молели Бога да съкруши идолите. Господ чул молитвата им. Станало чудо. Идолите паднали на земята, а идолските капища се разрушили. Но и това поразително чудо не вразумило управителя, и той осъдил християните на смърт. TАГОВЕ: