Знаете ли кои са Джино Константинов и Георги Чаракчиев? Още за историята с метанола и съветските войници в Бургас

Автор: Митко ИВАНОВ, снимки: Личен архив

След статията ни във„Флагман“: „Автентични данни за отравянето на 190 съветски войници с метилов алкохол в Бургас“ от 26.02.2018 г. бяхме изненадани от многобройните, разгорещени и дори бурни реакции.

Причините бяха две: част от читателите политизираха (или съзряха политизиране в) темата, а вероятно и доста детайли останаха неизяснени.

Многобройни съпоставки ни наведоха на предположението, че трагедията най-вероятно се е случила в склад, част от фабрика „Девеко“, която била собственост до 1947 г. на фамилия Велчеви. Този склад обаче най-вероятно се е намирал в местността „Капчето“ (тогава извън града, днес – на пътя за кв. „Г. Езерово“).

Господата Джино Константинов и Георги Чаракчиев се включиха с коментари по темата. И двамата преразказват информация, получена от собствениците на фабрика „Девеко“ – Димитър и Петър Велчеви, както и от химика Константин Матеев.

Обърнахме се към двамата господа с молба за допълнителни коментари и отговори на няколко въпроси. В резултат на това бяха изнесени нови факти, които осветиха допълнително тази мрачна страница. И още нещо - волно или неволно надникнахме в семейните и човешките драми на двете фамилии. При това драми - отражения от инвазията на съветската армия, участвала в същата тази трагедия от септември 1944 г. в Бургас.

Джино Константинов е правнук на легендарния индустриалец Димитър Велчев-основател, заедно със синовете си на първата моливна фабрика на Балканите „Девеко“. Тя се е намирала до днешната Нова поща и бургазлии все още наричат района „стария Хемус“.

Всъщност фабриката е преименувана на „Хемус“ едва след национализацията през 1947 г. Обърнахме се към г-н Константинов с молба за коментар и отговор на няколко въпроса.


Джино Константинов, внук на легендарния индустриалец Петър Велчев

-Г-н Константинов, моля, представете се накратко за читателите на „Флагман“.

-Роден съм през 1960 г. в Бургас. Баща ми Динко Константинов беше  художник, когото все още помнят в професионалните среди. Завърших „Фотография“ в София. Занимавам се от много години с реклама. Собственик съм на рекламна агенция, носеща „съвсем случайно“ името „Девеко“, която се намира в някогашния двор на едноименната фабрика.


Известният бургаски индустриалец Петър Велчев

-Какво Ви свързва с темата, повдигната в цитираната статия? Какво Ви накара да вземете отношение?

-Сестрата на дядо ми Петър Велчев (аз бях доста малък, когато той почина) е била омъжена за Константин Матеев, и именно от него зная тази  история. При това Матеев е бил химик във фабриката. Занимавал се е с всички химически процеси и материали, и единствен той е бил оставен дълго след национализацията да работи там. Двамата - Петър и Константин имат и друго „лично участие“ в случката със съветските войници в Бургас, макар и непряко. Няколко дни след 9 септември 1944 г. двамата са изкарани от домовете им в 2 ч. през нощта от въоръжени хора. Обвинили са ги в саботаж и са ги заплашили с разстрел. Не са вярвали, че ще се върнат живи!

-В предварителния разговор предположихте къде се е състояла трагедията със спирта...

-Да, фабриката е имала склад за химически материали в местността „Капчето“, извън града тогава, а днес на пътя за кв. „Горно Езерово“. Метанолът е бил там и следователно там е станала трагедията с отравянето. Това обяснява защо някои подробности не са ясни или противоречиви – едва ли е имало много свидетели извън града. Ясно помня обаче, че се говореше за много по-малко жертви – 9 души.

-Как си обяснявате упоритите преразкази, че пред склада е имало българин – пазач, който се е опитал да спре войниците, крещейки на български, че спиртът е отровен, но те са го разстреляли?

-Няма как да не е имало пазач. Това са скъпи материали, имало е и други химически вещества, не само метанол, и не може да нямало човек за денонощна охрана на това отдалечен място.


Димитър Велчев и Стефка Велчева

-Вие сте правнук на Димитър Велчев. Чувал съм да наричат хора като прадядо ви „капиталисти и експлоататори“. Какво мислите за това?

-А, това е „любимата“ ми тема! „Капиталисти и експлоататори“ били, „фашисти“ били... Това са хората, които са дърпали България напред! Дядо ми Петър живя под наем 40 години, пък и ние след това. Дядо ми е обичал да казва: „Фабриката винаги може да направи къща, но къща фабрика не прави!“ И не само това – Петър Велчев е спасител на гладуващия Несебър през 1929 г., благодарение на организираната от него и приятели – шведски състуденти, хуманитарна акция на Шведския червен кръст. За това е награден с медал от шведския крал.


Медалът, който е получил Петър Велчев от шведския крал през 1929 година

Дядо ми е бил приятел с известния в Бургас евреин Сами Папо. Заемали са помежду си големи суми без запис...  Във фабриката му са работели много евреи.... Петър Велчев е участвал активно в спасението на бургаските евреи. За участието му в този хуманен акт майка ми Стефка разказва и в документалния филм „Да помним” на Центъра за еврейско-българско сътрудничество „Алеф”. Какви „експлоататори“ и „фашисти“ са такива хора...

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------


Георги Чаракчиев, син на Васил Чаракчиев, бившият началник на Административния отдел към Областната дирекция на МВР в Бургас убит без съд и присъда през 1944 г.

При кореспонденцията с Георги Чаракчиев, който също се включи в темата, много приятно впечатление ни направи отново фактът, че той се придържа стриктно към сведенията, които е чул от Димитър Велчев-съвременник и вероятно свидетел на част от събитията, засегнати в предната статия.

Чаракчиев цитира много по-малък брой жертви – около 16, и не си спомня за разстрелян пазач на склада. Днес Георги Чаракчиев живее в Германия. В многобройни коментари и постове във социалните мрежи, както и пред нас, той изразява остро критично мнение към недовършения прочит на комунистическото минало.

С огромна болка заявява, че отказва да се върне за дълго в родния Бургас докато на центъра му стърчи монумент на чужд окупатор - същият, почернил неговото семейство.

Георги Чаракчиев е роден през 1940 г. в Бургас. Баща му, Васил Чаракчиев, до 1944 г. е началник на Административния отдел към Областната дирекция на полицията в гр. Бургас.


Васил Чаракчиев

На 09.09.1944 г. в местността Бялата вода, Малко Търновско, той и 8 негови колеги от Бургас и Варна са застигнати от разузнавателен отряд на съветската армия и са посочени като „фашисти“ от кмета на с. Крушевец, комуниста Иван Чанев. Разстреляни са без съд и присъда. По-късно осиротялото семейство е подложено на тежки репресии от комунистическата власт.


Осиротялото семейство Чаракчиеви на Коледа през 1944 година

Днес по ирония на съдбата в  книгата „История на Бургас“ на стр. 292,убитият Чаракчиев и Чанев са представени един до друг, поради азбучния принцип.

Бог да даде покой на душите!